И това лято, юни-юли, два пъти седмично имах приятния ангажимент да занимавам дечица с четене и съчиняване на приказки. В ЦПЛР, на хладничко в залата за танци, в съгласие с всички разпоредби за безопасно четене и съчиняване.
Ние освен това правихме и фигури от сух филц, помпони от вълна, сгъвахме хартия и си рисувахме, играхме на думи и не помня още какво.
И четохме.
Децата ми бяха на възраст между 8 и 11 години и вижте какви хубави книги им предложих.
С категоричното уточнение, че всяка детска книга става сто пъти по-хубава, когато я разглеждат и четат дечица, тогава тя разцъфва и оживява.

„Пет приказки“ на Валери Петров, с илюстрации на Мирослава Николова. Избрах това издание, защото е най-компактно. На „Пук“ се разревах неудържимо и те ме пратиха да си измия лицето.
„Най-хубаво е у дома!“ от Юта Лангройтер, рисунки на Щефани Дале.
„Майска нощ с феята Кандилка“ с рисунки на Радостина Нейкова и „Майстори на феи“, илюстрирана божествено от Нели Друмева, на Весела Фламбурари.
„Хмутовете“ на Ирен Леви, художник Тодор Ангелиев.
„Слончето, което искаше да лети“ написана и нарисувана от Лиляна Дворянова (прочетохме я два пъти, в два поредни дни, много я харесаха).
„Кухнята на госпожа Черешова“ от Силвия Плат, превод Стефан Русинов, илюстрации Капка Кънева.
„Малки жабешки истории“ на Радичков, художник Виктор Паунов.

Нали бяхме малка група, имахме време подробно да разгледаме картинките, аз нарочно избирах книги с прелестни илюстрации.
Бяха едни хубави часове.

Вече и аз мога да кажа: ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯЯЯЯЯ!!!!

На 24 май е особено подходящо и приятно да си говорим за книгите, които обичаме.
Днес искам да ви кажа три заглавия, да потърсите тези книги и ако успеете да се сдобиете с тях, да им се радвате, както им се радвам аз.
Двете са детски, но стават и за възрастни.
Третата е за възрастни, но определено става за деца, защото дава знания и събужда мечти.
И трите са илюстрирани повече от великолепно, всяка по свой начин.
Първата е художествена, третата е научна, а втората – и двете.

За „Най-кратките приказки на света” си мечтая, откакто Таня от Хеликон ми я подари. Толкова е красива и интересна, че още като я видях, ме обзе бурно желание да имам поне още 5! Не пет Тани, пет „Най-кратки приказки”. Минимум! За да мога и аз да я подарявам на специални хора, които съм сигурна, че ще я оценят. Истински комплимент е да ти дадат такава книжка – значи знаят колко обичаш фантазията, изненадите, смеха, загадъчните образи, значи искат да погалят неспокойния ти дух, да ти дадат безброй отправни точки за приключения и пътешествия на ума.
Авторите са Тамаш Ияш и Янош Лафицки, преведена е от унгарски от Адриана Петкова, а невероятните илюстрации са на Жаклин Молнар.
На която и страница да отгърнеш, прочиташ кратка приказчица, между 2 и 12 реда, и квадратна картина. И приказката, и картинката са жива поезия. Отгръщаш пак – пак.
И ти искаш да я четеш на глас и да се смееш, а пък аз каквато съм – същевременно се трогвам и се изчервявам, а най-вече се смея. (Има и израз „най-паче”, но тук той ще прозвучи неочаквано уместно, а нали не трябва да ви се разкривам прекалено, за да ви бъда загадъчна и привлекателна.)
Бих сложила в рамка поне десет от картинките.
Райна от Книжарница в Куфар беше сложила няколко бройки в куфара.
Аз си купих пет, но май ще отида за още.
Не ме мислете за безотговорна майка, която харчи всичките си пари за удоволствия. „Най-кратките приказки на света” е издадена от издателство Рива с финансовата подкрепа на ред унгарски институции и вероятно затова струва 4 (четири) лева.

*
”Пчелите” струва 36 лева. Обаче като формат е около един декар, с твърди корици, разкошни забавни и красиви илюстрации и интересно и ведро поднесена информация, така че си струва всяка стотинка от цената.
За първи път я видях на фестивала в Сохо в София през септември, разглеждах я жадно и ненаситно повече от половин час, и после с жална въздишка я оставих, защото човек не може всеки път просто така да извади левовете.
Но цената е такава, каквато е, а стойността е неизмерима и с времето се вдига. Ако си мечтал за нещо месеци наред, то ти е още по-ценно, когато най-после стане твое.
Автор на текста и илюстрациите е Пьотр Соха. Какво ли е да познаваш човек, който умее да рисува тъй добре, и като сте приятели, да го помолиш – нарисувай ми… всичко?
Ама първо трябва да научиш полски, понеже Пьотр Соха е поляк и ако му го кажеш на български, може да не те разбере. Или трябва да кажеш на Марина Огнянова да ви превежда, така и така е превела книгата.
Това е енциклопедия за пчелите, само че всичко е написано толкова весело, че не се чувстваш като ученик, забравяш, че те учат, а само четеш и се радваш и попиваш. Уж текстовете са кратки, уж пчелите са ни добре познати, уж аз съм сравнително начетен и любознателен човек, а почти всичко, което прочетох на тези страници, ми беше ново. Ето някои от темите: „Пчелите и динозаврите”, „Устройство на тялото на пчелата”, „Видове пчели и техните задачи”, „Танцът на пчелите”, „Биомиметика”… „Първи следи от връзката между хора и пчели”, „Древен Египет”, „Гръцките богове”, „Александър Македонски”, „Наполеон и Жозефина”… „Пътуващи пчелини”… „Кошери в града и хотели за опрашителите”.
Но аз по-малко четох, а повече гледах рисунките и… Даже не помня какво си мислех, само знам, че като погледна и фокусирам погледа, имам чувството, че ми се е случило нещо хубаво. Прелистя – и пак. И сто часа да гледаш, другия път пак откриваш нови, незабелязани преди детайли.
И тази прелест е моя. Аз я притежавам.
Обаче знаете ли какво направи издателство „Дакелче”? То направи нова книга, „Дърветата”. Автор, формат, рисунки, информация, красота – всичко.
Искам и аз да рисувам.

*
Третата книга не е художествена. Тя е справочник. „Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток”.
Имената на авторите са написани на родния им език. Текст и карти: Lars Svensson, илюстрации и пояснения Killian Mullarney и Dan Zetterstrom. Над о-то в Zetterstrom има две точки, но не знам как да ги напиша тук.
Превод на български: Петър Янков със съдействието на Божидар Иванов, Боряна Михова, Даниел Митев и Диляна Германова.
Книгата е 442 страници, но изглежда тънка като за страниците си. Протягаш ръка, взимаш я, вдигаш я – и може да я изпуснеш, защото си неподготвен за това, колко тежи. И как няма да е тежка, като е отпечатана на една такава гладка, твърда, здрава, но много тънка хартия. Явно целта е била книгата наистина да стои в раницата или в някой от безбройните джобове на зеленото ти яке, за да я носиш със себе си по планини, полета и морета и да сравняваш всяко видяно птиченце с картинките по страниците.
КАРТИНКИТЕ! Не са снимки, рисунки са, изрисувани с фотографска точност и прецизност. И ти виждаш всяка птица в детайли, разбираш колко сантиметра е размахът на крилете й, намираш на картата къде е ареалът й, гледаш как изглежда през различните сезони, как изглежда в полет и на земята или докато плава, по какво се различават мъжките от женските и младите от възрастните екземпляри, какви нюанси има оперението й в зависимост от това, дали светлината пада отгоре или отстрани… Не мога дори да си представя колко години наблюдение, изучаване, описание и изследване, колко милиони километри път и колко часове труд са били нужни, за да се събере цялото това знание за птиците, и то да е достъпно. Да можеш да носиш хиляди птици в раницата или в някой от джобовете на зеленото си яке. Чувствам се смаяна и благодарна.
Също е книга за разглеждане и мечтаене. Намислила съм да си взема скицник и много остри моливи и да се опитам да прерисувам някои птици. Искам да прерисувам толкова много птици правилно и точно, че след време да мога да рисувам фантастични птици, без да мисля за линиите и точките. Ръката ми да слага цветове един до друг и на листа да се редят птици.
Не книга, а съкровище. Богатство. 20 лева. В някакъв момент ще купя още. Всяко дете трябва да израсне с такава книга върху нощното си шкафче.