„Как спрях да крада“ в София на 16.XII

 

Аз се казвам Мария и съм пристрастена към радостта.

Затова мечтая за това събитие още от миналата година.
Мечтая да стане 16 декември, аз да дойда в София, да си метна багажа в хотела и да отида пеша до НДК, да вървя през панаира, да виждам познати (хора и книги), да прегръщам любими (хора и книги), да си играя на „Жената зад щанда“ на Жанет 45, да пия кафе, да бърборя, а когато стане 17,45 – да отидем в Перото и там
Оооооооооо!
И там да празнуваме, да се смеем, да рисувам котки, зайци и бухали (понеже това мога), да разсмивам хората.
Тези неща. На 16 декември от 18 часа в Перото.

Аз се казвам Мария и съм пристрастена към вас.

 

Театрална премиера: „Патилата на метлата“

 

Урааа! Наближава премиерата!
Репетираме от септември, знаем си думите, гласим си костюмите, декорите ни са почти готови също, остават последни дни до представлението, а то ще бъде
на 15 декември от 17,30 в РБ“Захарий Княжески“!
А Нейко Генчев току що ни направи плакат, и флаери, да летят и да канят публика.

 

„Как спрях да крада“ – първа спирка: Стара Загора

 

Предстоят хубави неща. Ето да вземем сряда, 29 ноември.
Сутринта ще отида в Димитровград за един урок в ПМГ „Иван Вазов“ по Писател назаем.
А вечерта от 18 часа в книжарница „Приятели“ в Стара Загора ще бъде премиерата на новата книга.
Ех, че хубав ден!
Ще се радвам да се видим, моля, заповядайте!

 

„Патилата на метлата“ – премиера в София на 30.09

 

Хей, ура, ура!
В София, на 30 септември от 16 часа
в „Плюс това“ на „Марин Дринов“ №30

ще има голяма и весела премиера
на книгата „Патилата на метлата“
Елате с децата!

PS В „Плюс това“ съм била само по прелестни поводи, затова ми е любимо място. Когато си го представям, се виждам ето така:

Репетиция за премиерата.

„Любовта идва“ ще си има голяма и тържествена премиера в София, в Перото, на 16 декември от 18 часа.
Днес направих генерална репетиция. Поканиха ме в един старчески дом на Старозагорските бани да рецитирам стихотворения.
Домът е в гората, прясно ремонтиран, с новичка дограма. На терасата – пейки. На всяка пейка по една котка, предпоследната без котка, на последната – две. Гостуват си. И аз така.
Столовата – с южно изложение. Вътре – спретнати възрастни хора. Влязох, поразкудкудяках ги, после казах стихотворения.
Само че някак не посмях да чета от „Любовта идва“, само я размахах енергично и им възложих да отговарят за нея, защото първи я виждат и ще й бъдат кръстници.
Беше много тихо, само аз говорех и говорех, а когато замълча, се чуваше пищенето на няколко слухови апарата.
Разбира се, започнах с „Тези възрастни хора се държат за ръка“, и една мила дама каза – Аааа, тези сигурно са втори брак. 
Като ти се провали първият, после на втория брак повече се гледате и повече така се държите.
Изиграх им избрани моменти от „Бабата-бандит“, изрецитирах заека.
Но от новата книга не можах, не събрах решителност.
Само за прасето и тиквата казах.
Разбраха ме.
Казаха пак да отида.
Добре.
*

Вторник, 11 октомври

 

Чакам този вторник от три месеца и половина.
Не стоя да го чакам. Работя, чакайки. Репетирахме всеки ден. И ето.
Утре е премиерата. Есен е, въздухът изстива, напрежението се сгъстява. Много събития.
Имаме премиера утре, мили. Смяхме се, повтаряхме безброй пъти едно и също, викахме и се сърдихме, сдобрявахме се и се радвахме, много се уморих. Бяха прекрасни дни, сега като си помисля.
Направихме една детска пиеска. И да не е детска, бебешка да е, нищо не става, ако не си извадиш душата на показ – ние, всички заедно.
И утре, пред публиката.
А, да.
По тази причина, понеже представлението ще започне в 18 часа, има две следствия:
1. Който има билет за концерта на Васко Василев, да не се тревожи – ще свършим достатъчно време преди началото на концерта.
2. Литературният клуб ще се събере на представлението, доколкото разбрах. А следващата ни обичайна среща ще бъде в ЦПРЛ („З. Княжески“ 71) в 19, както си трябва. Вижте колко хубаво си открихме учебната година миналата седмица: