Благо, галено, сладко
и от мило по-мило,
досега къде беше
и къде си се крило?

Как преди да те има
никак не съществуваш?
И гласът ти любим е,
а не съм го и чувала.

Търпеливо, безшумно,
в оня край на Вселената,
неизречена дума
в мрака дневен на сцената,

докога ще те няма?
За кого си? Какво си?
Знам единствено само,
че секунда те носи

като весело конче
с мека грива, което
си избира нарочно
дълъг път през полето.

То е още далечно,
неизвестно, невидимо,
но съм сигурна вече:
нещо хубаво иде.