Каквото ушиеш нощем, това ще ти свети денем. (Почти като народна мъдрост)








Каквото ушиеш нощем, това ще ти свети денем. (Почти като народна мъдрост)
Ето ви парадокс: колкото повече душа влагаш, толкова повече душа ти остава.
По същата система: вдъхновение.
Живееш повече от живеенето.
Уших ги за деца, които обичам.
Уших го!
Ама много крака бе…
Уших го, защото бях си намислила да направя това още през септември, когато подготвяхме книжката за старозагорските първолачета.
Елица Сърбинова така нарисува чудовищенцето, че аз го видях и разбрах, че вече просто не е възможно да си го представя в друг образ.
Сега, аз не знам дали тя има нужда в своето домакинство от тоз предмет, но просто се чудя как да изразя своята радост, че се намерихме и ще правим книжки!
Цялото в пухкавост и искрящост.
От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече! И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова мило и любимо,
излишно, но необходимо,
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…