Чудовищенце за Елица

Уших го!
Ама много крака бе…
Уших го, защото бях си намислила да направя това още през септември, когато подготвяхме книжката за старозагорските първолачета.
Елица Сърбинова така нарисува чудовищенцето, че аз го видях и разбрах, че вече просто не е възможно да си го представя в друг образ.
Сега, аз не знам дали тя има нужда в своето домакинство от тоз предмет, но просто се чудя как да изразя своята радост, че се намерихме и ще правим книжки!

От шепа пух, от педя плат

Картинка

 

От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече! И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова мило и любимо,
излишно, но необходимо,
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

Мишленце и шал

 

Гинка Михайлова от „Св. св. Козма и Дамян“ ме научи да плета без шишове, само с ръце или пък даже само с пръсти! Супер е! Сега ще мога да направя коледни подаръци пред очите на получателите, ох, имам си нов номер в програмата, скок-подскок и ура!

А мишлето си е… Такова: