Цитати от „Победителите“ на Бакман

Ето някои от изреченията в „Победителите“, които ме разсмяха, разплакаха, или и двете заедно.

„(Бурята) Изтръгва дърветата с корените, изгася небето, напада къщите и градовете ни като възрастен човек, който бие дете.“
„Моли се на Бог като атеист в окоп…“
„Цялата гора ечи, все едно се намират в консервна кутия, подритвана от великани.“
„Наричат го Глигана, защото така играеше хокей преди години, като полудяла дива свиня, но когато поправя нещо, ръцете му с големината на капаци за шахта са неочаквано нежни и прецизни.“
„Накрая историята ще е толкова преплетена, че ако човек дръпне и най-малката нишка в единия край, ще разшие раните на всички нас в другия край.“
„- НА ТРИНАЙСЕТ? С какво го храните? С ротвайлери? Голям е като къща!“
„Помагаме на тези, на които можем“, винаги прошепва тя в ухото му след най-тежките дни, когато той е изгубил някого на своята работа или тя е изгубила някого на нейната.“
„Не се притеснявай.“ Ама че безсмислен съвет. Широтата на любовта разкъсва гърдите ти, когато чуеш първите писъци на детето си.“
„Копелето може да намери заобиколен път, ако ще да върви по въже.“
„Фрак може и да е тържество на идиотията, но без такива идиоти места като това не оцеляват.“
„Най-трудното на това да си добър родител е, че никога не можеш да се почувстваш като такъв. Ако отсъстваш, правиш една голяма грешка, но ако присъстваш през цялото време, допускаш милион малки, а тийнейджърите броят. Ой, ой, ой, как само броят.“
„Децата ни никога не ни предупреждават, че смятат да пораснат, един ден вече просто са твърде големи, за да ни държат за ръка, и по-добре, че не знаем кога ще е последният път, иначе никога не бихме ги пуснали.“
„… хокеят беше мания, а животът без мания му се струва като да седи в чакалня без врати. Никой няма да извика името ти. Не те очаква нищо.“
„… разбитите ни мечти могат да наранят повече тези, които ни обичат, отколкото нас самите.“
„Ако човек е алергичен към прах, ще си изпати, направи ли ти лоботомия!“
„… някаква измислена справедливост, заради която трябва да назначаваме еднакъв брой компетентни и безполезни пожарникари, та да могат всевъзможните обществени групички да се чувстват представени.“
„Повечето от тях са приятели още от деца, а ако имаш такива другари, не е нужно да порастваш.“
„Времето не чака никого, момчетата стават мъже, талантите овехтяват, а демоните настигат всички.“
„Това бе единственото му оръжие, защитаваше всички членове на семейството едни от други, ползвайки собственото си сърце като щит.“
(Майка му) „После го прегръща така, че гръбнакът му изпуква, и прошепва, че умира без ударите на сърцето му и не смее да диша, откакто е заминал, защото я е страх да не издиша последните глътки от дъха му, останали в дробовете й.“
„Ако искаш да постигнеш това, което никой друг не може, трябва да правиш това, което никой друг не иска.“
„Любовта не е ли това? Да обичаш някого, е едно на ръка, но кой може да издържи двайсет години да бъде ОБИЧАН?“
„Ето защо боли толкова много да си различен. Ако си детето от училищната снимка, чието име никой не си спомня, защото то никога не е било част от друго детство освен от своето. Извън другите хора е толкова студено, че човек измръзва до смърт вътре в себе си.“