Чисти стихотворения в Пловдив на 20.02

Каква седмица, плътна и цъфтяща!
В петък ще бъда в Пловдив – в ранния следобед ще чета с Младия Пловдив в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
В 6 вечерта в галерия „Резонанс“ ще бъде пловдивското представяне на „Чисти стихотворения“ (повече за събитието: тук).
А в събота сутринта ще бъда гост… но няма да кажа от сега къде, защото ще е изненада 🙂

И със сладко от тъга

На премиерата на „Шепа лъскави череши” в Пловдив едно красиво момиче каза, че в стихотворенията ми има предимно захар и никак сол.
Това не беше въпрос, а нещо средно между констатация и упрек.
Както често се случва, аз се сетих какво мога да отговоря, но се сетих малко след като срещата приключи.
Разбира се, че в стихотворенията ми има захар. Има пудра захар, има захар на кристали, има захарен памук, има сладки неща безброй.
Първи отговор. Явно това им е вътрешно присъщо. Не можеш да упрекваш крем-карамела, че не е солен и че, примерно, му липсва вкус на кюфтенца, на пача или на мусака (все достойни и полезни храни, сами по себе се).
Втори отговор. Разбира се, че в стихотворенията ми има сол! Сол, и пясък, и ръжда палят в гърлото ми суша. Лятото ще задържа, само ако в теб се сгуша.
Трети отговор. В стихотворенията ми има сладко, а вторият вкус е горчивото. Сладкото е цветната обвивка на горчивите хапчета, които трябва да преглътнеш. Защото трябва. И защото се надяваш, че след това ще ти бъде по-добре. Търся си сладки думи. Даже да са горчиви.
Четвърти отговор. В стихотворенията ми има сол. Това, което липсва в тях, е гняв. А гневът е толкова освежаващ, така действен и способен да променя. Вместо гняв, аз имам много тъга. Тя сяда на стола с отпуснати ръце, потопена във вировете си, гледа своето отражение в дълбоката черна вода и чака. (Самотата) пак отива в кухнята по навик и пореден сандвич с резен страх и със сладко от тъга си прави.
Пети отговор (който дадох веднага на място). Ако имате нужда от стихотворение (със сол, или с друго), напишете го.

Аз знам какво правя.

brown

Череши в Пловдив, на 19 от 18,30 часа

razdelitelТо ще бъде
в Kнижарница кафе-клуб „Сиела“,
Mall Plovdiv на ул. “ Перущица“ 8.

Първо ще посрещна всеки от гостите и вероятно почти всекиго ще гушна.
Ще видя приятели, също и непознати хора. Ще се настаним (виждала съм снимки от събития на същото място – книги, дърво, книги).
Ще разкажа за книгата, за нещата, които са се случили в живота ми през кръглата година от излизането на „Перце от дим“ до днес.
Ще кажа много стихотворения. За да не се запъна точно когато не трябва, ще държа книгата разтворена.
Също и защото ми е приятно да я докосвам и разгръщам.
После, ако някой поиска, ще кажа някое стихотворение от старите, обикновено така става, концерт по желание (или концерт-пожелание?).
Ще оставя стихотворенията да говорят вместо мен.
Аз ще гледам и ще се усмихвам като човечетата, които шия. Имам няколко готови – ще ги занеса.
После ще подписвам книги.
Пловдив е град, който винаги ме изненадва. Понякога прекомерно топъл, понякога остър, без да бъде предизвикан. Радостен. Град, в който трябва винаги да си нащрек.
Това никак не е скучно.
Това – утре.
Пловдивска премиера на книгата „Шепа лъскави череши“ на 19.12.13 от 18,30 в книжарница Сиела в Мол Пловдив.

*
А днес – новата ми любима песничка.
Така ми звъни телефонът, и ако някой път не ви вдигна, вероятно съм се заслушала.
Няма връзка с премиерата, просто е хубава:
Jack Johnson – Banana Pancakes

Пловдив – Ямбол – Сливен

Три града, пет срещи.
Дали събитието е минало добре – имам един сигурен критерий: След хубава среща не само че не съм изморена, ами имам толкова сили и енергия, че не успявам да заспя до сутринта. Или ако умората от пътя надделее, заспивам, наспивам се за два часа и после в хотела гледам луната, пея песни, рецитирам тихичко и си припомням отминалия ден.
В Пловдив най-яркото нещо бяха децата. Най-красивото. С блестящи очи, нежна кожа и умни усмивки.
deca-plovdivВ Ямбол, вълшебна София Карастоянова и сладкодумен Христо, при учениците в математическата гимназия, да живее 8Г!, и в красивата галерия….

А в Сливен, в Сливен си мечтаех да отида от мига, в който се качих на маршрутката за Стара Загора миналия път, когато бях там.  Беше много топло и в началото пред публиката сякаш чувах гласа си някъде отстрани, но после живнах и публиката също. Но то е повече среща с приятели, отколкото рецитация. Видях любими сладки хора, а сърцето ми определено остана в Сливенския Балкан и при най-дружелюбните, доверчиви и обичливи кучета, които съм виждала някога, и имах честта да ми позволят да ги погаля. Толкова съм благодарна на Христо Батинков, че ме заведе на това вълшебно място. Миг преди да ми свърши батерията на фотоапарата, успях да направя няколко снимки на Христо, ето една от тях.
DSC01207-1

Колко топли бяха всички хора с мен на тези срещи в тези градове… Толкова внимателни и усмихнати. Както става винаги, на премиерите винаги имаше по някой, който да се разплаче, имаше бонбони и букети, общуване и вълнение, повече, отколкото сърцето ми може да побере.
Няма друго такова преживяване за мен, толкова пълноценно и удовлетворяващо, колкото това, да казвам стихотворения пред мила публика и да виждам по очите им, че думите не са само думи. Не са само думи.
Ако не бяха стихотворенията, сигурно никога нямаше да ви срещна.
Благодаря.