Супердуперпревъзходноекстраидеалното ми приключение

Изображение

 

Със седем думи – в събота сутринта бях на детски концерт.
Сега разбрахте ли защо лапидарността е хубаво нещо, но някой път никаква работа не върши?

Защото за да стигнем до концерта, от предната вечер тръгнахме двете с Яничка от Стара Загора към Пловдив. Беше тъмно и страшно, дълбока нощ, ние към 7 вечерта тръгнахме, а тъмното си е тъмно, и имаше много бързи коли, които профучаваха край нас, и безброй табели и отбивки, обаче Яничка освен оперна дива е и супершофьор и окото й не мигна (аз наблюдавах – не, не мигна!), и ние стигнахме изключително благополучно до вдругиденшната европейска столица на културата.
И после бяхме в къщата на операта, и там се запознах с Роси – пък ние сме се срещали косвено на една друга Коледа с нея, и живеем на две пресечки в СтЗ, ама там се видяхме, и с Жоро Динев, и незабелязано изпихме някои божествени напитки, докато си бърборехме до еее, до няколко часа.
А на сутринта отивам аз на концерта, тълпа от зрители, купуват си билети, и последното местенце на последния ред на балкона даже пълно с публика.

Аз мислех, че културната ми 2018 е приключила, и изведнъж – за десерт и награда – детската академия на госпожа Опера.
Случвало ли ви се е да гледате как дечица танцуват народни танци, или рецитират стихотворението за буквите, или пеят страхотни песни от най-хубавите музикъли за деца… и дори вашето детенце да не участва, както се смеете, на вас ви потичат сълзите, защото толкова много се гордеете и обичате тези малки човечета, които са се трудили и са научили красиви неща, и как да ги споделят…
Нещо такова получих като награда и подарък.
Даже имаше и две песни, на които направих думичките и сега ги чух за първи път…

Голяма работа е това.
Да правиш песни и да ги поднасяш на света като букет от музика и думи, а той, светът, да подсмърча изчервен от радост и вълнение и да снима с всичките си телефони.
После имаше торта.

Хайде, догодина – още торти!

Ето ви и малко размазани снимки, правени от седемнайсти ред.

 

Щастливи времена в Пловдив на 5 декември

Дойде това време на годината, в което отивам в Пловдив, за да се радвам за новата книга. Времето трябва да е студено (като за Пловдив студено), да има знаменца и коледна украса в Капана, да си поставя лимит – ще купя две коледни украшения,или поне не повече от три. Непременно да отида в Ръкоделницата, за да разгледам, пипна и прегърна всеки артикул. Артикул!
А на представянето на книгата – тази година отново в Би Боп Кафе, обичам там – да се вълнувам кой ще дойде, да се радвам на любими приятели, да се вглеждам в лицата на непознати, но съвсем вероятни бъдещи приятели – имам ли вниманието им, сега да ги натъжа ли или да ги разсмея – цялото това нещо – неспирайки да говоря.
Пловдив, Коледа наближава, книга със стихотворения, после нещо вкусно за ядене, сън дълбок, на сутринта да стана рано, за да походя по пловдивски улици преди да се върна пак в хотела, да освободя с нежелание стаята, и да се прибера вкъщи при майка и татко.

Моля, заповядайте на представянето на книжката със стихотворения „Щастливи времена“ на 5 декември от 18 часа в Би Боп Кафе. Прегръдки!

„Как спрях да крада“ в Асеновград и Пловдив

 

Гледам хубавия дъжд – студено, мокро, а пък красиво. Цветовете са по-ярки, както когато намокриш дрехите си и шарките им стават по-наситени. Сигурно затова се казва „напити цветове“. Напито червено, жълто, черно. Всичко има.
А колко е хубаво от студената улица да влезеш на топло, и да е празнично, да видиш хубавите лица на хора, които харесваш!
Това са ми плановете. Книгата е само повод.
На 7 декември в Асеновград, на 8 декември в Пловдив.
Елате, за да бъдем заедно, а?

 

Аз бях в Пловдив

 

Чудна среща в Пловдив. Очарователно-безгрижна и много весела, знаете ли колко се смяхме! В София бях много по-стегната и тревожна, а снощи беше тъй леко…
И аз ходя на срещи с писатели, особено на такива, които харесвам и чиито книги обичам. Всеки път си мисля – да занеса ли букет, или някакво подаръче, което не тежи, бива ли да го занимавам със себе си, как хем да не отнемам време, хем да изкажа целия си възторг…
Знам какво получавам от вас. Цялото време и внимание, всичко, което стои зад тихото ви присъствие в залата. Толкова много ви обичам, хора…
А Гери ме смая – отглеждала е цяла година едно цветенце, което не успях да занеса до Стара Загора, и сега ми го връчи, пораснало и зелено! Гери прави това и с книгите – от печатницата те отиват в борсата, докато си намерят човек със свободни ръце и сърце, който да ги прибере в дома си.
А Ерна ме обсипа с благодат. С луковици, лодки, морета, цветя и червена чушка за разкош!
И така, година след година, много години вече, се виждаме, и се познаваме, и си даваме надежда. В Пловдив и в живота.
Благодаря ❤
Ето няколко снимки, които си набрах от страниците на хората из фейсбук – от Деа Воскресенска, Светла Герджикова, Елеонора Кълвачева.

„Любовта идва“ в Пловдив

 

Макар че, като се замисля, тези кавички за какво са ми?
Пловдив ми е любим, без кавички, с кавички, всякак.
И тъй, премиерата на новата книжка в Пловдив ще бъде в понеделник, 19 декември, от 18,15 в Bee Bop Cafe.
За гостите е от 18,15. За мен е 18,00, но като се добави вечното закъснение… Надявам се да се видим там!

В Пловдив на 16 декември

Предстоящата седмица ще бъде препълнена със събития и срещи.
На 16 декември точно от 18,26 ч. – „Тя се наслаждава на дъжда“ в Би Боп Кафе в Пловдив.
На 17 декември от 18,30 пак ще рецитирам стихотворения, но в бар КоШиПрайм в Асеновград
На 18 декември от 20 часа – JAP В Чайната в София.
На 20 декември ще си дойде детето ми за ваканцията.