Ето това е плетиво като за мен! Какъвто конец останал, педя на педя. И ако има грешка в плетката, нищо, нека, още по-добре.
После оформяш птица, слагаш две очи с безумен поглед и човка – да подхожда на краката.
Татко гледа и се диви, та чак се унася:
– Това не ти е кокошка, да стъпи във водата и да потъне. Тука има широко ходило, да ходи по повърхността. Да плава, да плава. Умно го е измислила природата!

Снощи, като направих тези патета, ми хрумна да им оплета шалчета. Толкова се зарадвах, че най-после (най-после!) помолих майка да ме научи как се правят бримки. Досега съм си оплела сигурно 20 пуловера, но все чакам майка да ми ги започне. 
И добре че схванах как се правят, защото оплетох шалчетата и към 12 си легнах най-после да спя. 
Към 12,05 станах, прерових за останали кълбенца по шкафовете и кошниците и се заех да плета шапки 🙂
О, велико чувство на сътворението на патешки шапки! 
А оня, третият, с перчема, категорично отказа да го ошапча. Щяла съм да му разваля хеърстайлинга.