Приятно ми е, природата.

Изображение

Ето това е плетиво като за мен! Какъвто конец останал, педя на педя. И ако има грешка в плетката, нищо, нека, още по-добре.
После оформяш птица, слагаш две очи с безумен поглед и човка – да подхожда на краката.
Татко гледа и се диви, та чак се унася:
– Това не ти е кокошка, да стъпи във водата и да потъне. Тука има широко ходило, да ходи по повърхността. Да плава, да плава. Умно го е измислила природата!

 

Кълбото на съдбата

 

Взех бяла, сива и зеленикава прежда и щях да редувам цветовете, но вместо това избрах друг подход. Навих и шестте гранки на едно общо кълбо: бяло – сиво – бяло – зелено – бяло – сиво. Ще плета безразборно, където какъвто цвят се падне. Съдбата да реши.
Пък аз ще се радвам на гигантското си кълбо и ще го гледам как се топи и се превръща в дрешка.

Готови за зимата!

Изображение

Снощи, като направих тези патета, ми хрумна да им оплета шалчета. Толкова се зарадвах, че най-после (най-после!) помолих майка да ме научи как се правят бримки. Досега съм си оплела сигурно 20 пуловера, но все чакам майка да ми ги започне. 
И добре че схванах как се правят, защото оплетох шалчетата и към 12 си легнах най-после да спя. 
Към 12,05 станах, прерових за останали кълбенца по шкафовете и кошниците и се заех да плета шапки 🙂
О, велико чувство на сътворението на патешки шапки! 
А оня, третият, с перчема, категорично отказа да го ошапча. Щяла съм да му разваля хеърстайлинга.

Мишленце и шал

 

Гинка Михайлова от „Св. св. Козма и Дамян“ ме научи да плета без шишове, само с ръце или пък даже само с пръсти! Супер е! Сега ще мога да направя коледни подаръци пред очите на получателите, ох, имам си нов номер в програмата, скок-подскок и ура!

А мишлето си е… Такова: