Книгите, за които писах миналата седмица, си приличат, колкото денят и нощта.
В първата българско момиче разказва за своето калпазанско детство, а във втората индийско момиче е осъдено на смърт и екзекутирано без никаква вина.
Общото – и двете книги те карат да се замислиш за нещата, които обичаш, и ти напомнят да ги цениш.

Първата книга е „Писмо от тамагочи“, която току-що получи наградата „Южна пролет“, честито на авторката!

Ако Емил от Льонеберя беше българско момиченце през 90-те

Втората книга е „Изгаряне“.

Трима от 1.417 млрд.: различен поглед към съвременна Индия