Смайващ ден

Изображение

 

През този ден се случиха толкова много ярки неща в бърза последователност, че впечатленията ми се надвикват. Така че снимките може да са размазани, но са точни – имам чувство, че не съм спирала да тичам, и през цялото време падах в прегръдките на хора, с които не ми се иска да се разделям.

Премиера на фестивал, подаръци, пътна полиция, цветя от деца, от възрастни и от самата природа, разноцветни ямболски рози и рисувани стихотворения, рожден ден и три изложби за един ден
А това ненаситно сърце не спира да вика – искам още.

 

След три дни е 16 май.

Задава се най-заетият 16 май в живота ми. През 1995, когато родих Иво, пак бях доста заета, но тази година май ще надмина себе си. По заетост.

В 10 сутринта ще започне участието ни във фестивала в Тополовград – ще представим комедията „Червени рози“ от Алдо Де Бенедети с театрална група „Виж“ към Съюза на слепите. Това ще бъде премиерно представление, освен това е първа пиеса, която поставям с тази трупа, и вълнението е огромно.

После, веднага след поклона, ще се стрелна към Ямбол.
В 13,30 часа ще бъда на среща с ученици от Езикова гимназия „Васил Карагьозов“,
в 16 – в Профилирана гимназия „Васил Левски“.
Тези срещи са по „Писател назаем“ и темата ми е любимата – как се обиква книга.
Аз мога да говоря по тази тема, а знам също и как се обиква Ямбол.

Вечерта от 17,30 ще представя „Как спрях да крада“ в галерия „Жорж Папазов“.

Ето, на това му казвам аз 16 май.
А рождения ден ще празнуваме, когато се прибере детето. ❤

На снимката – Бенковски.

Съобщение с извинение относно срещите в Благоевград

 

Много се радвах, че тази седмица ще бъда в Благоевград. Звездите обаче се наредиха по друг начин и се налага да отложим всичко с няколко дни.

Срещата в Регионална библиотека „Димитър Талев“ ще бъде на 29 март от 18 часа.

Срещите в ПГСАГ „Васил Левски“ и в СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ ще бъдат на 30 март.

Така се налага.
Към извинението добавям и малко старозагорска прелест:

Какъв Благоевград се е задал!

 

На 22 март отивам аз в Благоевград!
И стегнато и делово като войник, дисциплинирано и с бодра стъпка,
като войник, който не спира да се смее и да рецитира стихотворения

  1. По „Писател назаем“ се явявам в ПГСАГ „Васил Левски“ да си говорим на за любов. Темата ми е „Как се обиква книга“. Ето вижте, и на сайта го пише:
    Мария Донева назаем
  2. От там прелитам в СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ за още една среща с ученици по покана на Вили Балабанова, при която бях през есента в Долно Осеново.
    По тоя повод, да споделя: не понасям кампании, които са формални, организмът ми ги отхвърля. „Писател назаем“ е една от най-смислените инициативи, в които съм участвала. Срещите ми дадоха толкова много вълнения и срещи с хора, които харесвам, че откакто бях в Етрополе, Димитровград, Симитли… мисля и искам пак да отида там и да видя учителите, с които се запознах. Държа на приятелството ни.
  3. След което отивам на срещаааа.
    В Регионална библиотека „Димитър Талев“, на четвъртия етаж.
    Смятам да разсмея всичко живо, което срещна по пътя си.

Тези дни ми бяха много тежки по разни причини, получих помощ и внимание от всичките си приятели, всички ми помогнаха толкова много.
Дано другата седмица, на 22 март, в Благоевград
просто да посрещнем заедно пролетта.
Много искам.

За финал и защото е уместно: Трите пъти.

И аз съм била в четвърти клас.

 

По-точно – в 4б, при госпожа Стела Иванова.
То стана така: тя ми писа и ме покани. Това е допълнителен благоприятен страничен и много желан ефект от „Писател назаем“ – тръгнах за Димитровград, за ПМГ „Иван Вазов“, но кривнах от пътя и първо ме приеха в СОУ „Любен Каравелов“.
Вие не можете да си представите какви умни и красиви деца и госпожи има в тези училища. Топли, сладки, пълноценни часове.
Където бях, искам пак да бъда. Където съм ходила, искам пак да отида. Аз съм щастлив човек.

 

Снимките са от страницата на госпожата

 

„Как спрях да крада“ – първа спирка: Стара Загора

 

Предстоят хубави неща. Ето да вземем сряда, 29 ноември.
Сутринта ще отида в Димитровград за един урок в ПМГ „Иван Вазов“ по Писател назаем.
А вечерта от 18 часа в книжарница „Приятели“ в Стара Загора ще бъде премиерата на новата книга.
Ех, че хубав ден!
Ще се радвам да се видим, моля, заповядайте!

 

Етрополе

Изображение

 

Случвало ли ви се е изведнъж да ви сполети съзнанието за пълното безсмислие на всичко? Чантата ми тежи, рейсът тръгва не от Централна автогара, а от автогара Подуяне, а дъждът става все по-остър и заядлив, и като тръгнах най-после, мъглата се сгъсти, микробусът беше като мъглорин, дълбаеше си тунел и си прокопаваше път, а мъглата се трупаше встрани и вече нищичко не се виждаше.
И аз сега къде отивам. Кажи го, 350 километра от СтЗ до Етрополе, и още толкова назад, и за какво – да говоря.
И като не виждаш нито смисъл, нито всичко останало…

 

 

Аз не знаех, че в Етрополе са ме поканили две страхотни дами, две учителки, Цветана Димитрова и Петя Георгиева, да вляза в час при техните ученици.
Честно, хора, не знам какво се случи. На втората минута се почувствах като у дома си. Да отидем тук, там, там, да хапнем, да видим манастира, да ти покажем водопада…
Не ми се е случвало така да се почувствам на място. Не знам защо точно аз получих този подарък, да бъда тези два дни в Етрополе. За мен беше нещо прекрасно.
Имахме три учебни часа в училище „Христо Ясенов“ – в 12 и 10 клас. Дали успях да предам на децата чувството? Дали ме разбраха? Защо да не ме разберат… освен аз да не съм успяла. И колегите в училище бяха страхотни. И кабинетът по рисуване (искам и аз да уча тамм)
И ето ме, прибрах се с леко сърце, с пълно, щастливо сърце.
Гледам си снимките… Каквото съм хванала, това.

 

 

Ето няколко снимки от класната стая ТУК. Имайте предвид, че това е етрополската ми коса – този ефект се постига с варовита етрополска вода и квадратен хотелски сапун.

Пак ще отида.

Послепис (с подскачане и тананикане): Децата ме харесват, децата ме харесват :)))
http://www.hristo-yassenov.com/v1/index.php/bulgaria/2016-10-10-19-37-48/210-2017-11-17-22-39-24.html