И аз съм била в четвърти клас.

 

По-точно – в 4б, при госпожа Стела Иванова.
То стана така: тя ми писа и ме покани. Това е допълнителен благоприятен страничен и много желан ефект от „Писател назаем“ – тръгнах за Димитровград, за ПМГ „Иван Вазов“, но кривнах от пътя и първо ме приеха в СОУ „Любен Каравелов“.
Вие не можете да си представите какви умни и красиви деца и госпожи има в тези училища. Топли, сладки, пълноценни часове.
Където бях, искам пак да бъда. Където съм ходила, искам пак да отида. Аз съм щастлив човек.

 

Снимките са от страницата на госпожата

 

„Как спрях да крада“ – първа спирка: Стара Загора

 

Предстоят хубави неща. Ето да вземем сряда, 29 ноември.
Сутринта ще отида в Димитровград за един урок в ПМГ „Иван Вазов“ по Писател назаем.
А вечерта от 18 часа в книжарница „Приятели“ в Стара Загора ще бъде премиерата на новата книга.
Ех, че хубав ден!
Ще се радвам да се видим, моля, заповядайте!

 

Етрополе

Изображение

 

Случвало ли ви се е изведнъж да ви сполети съзнанието за пълното безсмислие на всичко? Чантата ми тежи, рейсът тръгва не от Централна автогара, а от автогара Подуяне, а дъждът става все по-остър и заядлив, и като тръгнах най-после, мъглата се сгъсти, микробусът беше като мъглорин, дълбаеше си тунел и си прокопаваше път, а мъглата се трупаше встрани и вече нищичко не се виждаше.
И аз сега къде отивам. Кажи го, 350 километра от СтЗ до Етрополе, и още толкова назад, и за какво – да говоря.
И като не виждаш нито смисъл, нито всичко останало…

 

 

Аз не знаех, че в Етрополе са ме поканили две страхотни дами, две учителки, Цветана Димитрова и Петя Георгиева, да вляза в час при техните ученици.
Честно, хора, не знам какво се случи. На втората минута се почувствах като у дома си. Да отидем тук, там, там, да хапнем, да видим манастира, да ти покажем водопада…
Не ми се е случвало така да се почувствам на място. Не знам защо точно аз получих този подарък, да бъда тези два дни в Етрополе. За мен беше нещо прекрасно.
Имахме три учебни часа в училище „Христо Ясенов“ – в 12 и 10 клас. Дали успях да предам на децата чувството? Дали ме разбраха? Защо да не ме разберат… освен аз да не съм успяла. И колегите в училище бяха страхотни. И кабинетът по рисуване (искам и аз да уча тамм)
И ето ме, прибрах се с леко сърце, с пълно, щастливо сърце.
Гледам си снимките… Каквото съм хванала, това.

 

 

Ето няколко снимки от класната стая ТУК. Имайте предвид, че това е етрополската ми коса – този ефект се постига с варовита етрополска вода и квадратен хотелски сапун.

Пак ще отида.

Послепис (с подскачане и тананикане): Децата ме харесват, децата ме харесват :)))
http://www.hristo-yassenov.com/v1/index.php/bulgaria/2016-10-10-19-37-48/210-2017-11-17-22-39-24.html

 

В Долно Осеново

 

Радвам се, че получих покана и още повече – че я приех. Иначе дали щях да попадна в Долно Осеново? Случайно – едва ли.
А там – сърцати учители, сладки ученици, гледки и простор.
Благодаря!

Бургас от вечер до сутрин

Да ви кажа, много пътувах тия дни, и беше от хубаво по-хубаво.
Стара Загора – Бургас – Симитли – Долно Осеново – София – Стара Загора.

В сряда вечер проговорих в проза в 8mamas. И не беше страшно. Предварително четене от предстоящата книга.
На сутринта пък бях в едно училище по програмата „Писател назаем“.

Само че какво да кажа? Които бяха там – знаят; които не бяха – когато се срещнем, ще разберат. Да сложа малко снимчици, а?

Бургаска вечер:

Бургаска сутрин: