Вчера Николай Табаков беше в Стара Загора и правихме лампи.
Беше точно както си го спомням от предишните два пъти: интересно, весело и вълнуващо, с моменти на колебание кой цвят да избера, с мигове на паника – тази лампа никога няма да стане готова!, с възхищение колко хубави и различни са всички лампи, които се получават една след друга, и възторг – когато светнат…
Ники Табаков дава на хората чисто щастие.
И лампи.
щом се налага, добре, ще празнувам с вас.
Попаднах на една мърлява играчка, за хвърляне, и взех механизма й. Иво като беше бебенце не е имал такава звънкалка, затова ми се видя много вълнуващо да измисля и да направя пееща играчка. Доста сe занимавах, и не стана, както си го представях, но все пак стана нещо шаренко и ново. С по едно пиле от всяка страна.
This gallery contains 5 photos.
🙂
Седмото не е решило още ще се излюпва ли, няма ли… 🙂
Първо имаме едно яйчице.
Минават дни, години, може би дори минути. Яйцето си стъпва на краката.
И после – щрак, подскок, премят! – та-дааааа!
Пиле! О, пиле!
Което също тъй е и играчка за куклено театърче.
Виждала съм нещо подобно в интернет, не съм го измислила аз!
This gallery contains 6 photos.
То беше измислено, родено, откърмено и ушито от полар този следобед.
Погледът му е способен да изрази неизразимото.
То чувства, че ще е първото от много такива пилета.
То е скромно, но не съвсем.
Мария Донева 