„Захарни неволи“, премиера!

В събота от 11 часа ще бъде премиерата на пиесата „Захарни неволи“ в ДКТ Стара Загора!

автор и режисьор Янчо Иванов
текст на песните Мария Донева
сценография и кукли: Михаела Динева и Живко Кънев
музика Пламен Петков
актьорски състав: Биляна Райнова, Златина Караенева

РЕЗЮМЕ

Без сладко не искам и ден да живея!
Как мога без сладко да оцелея?!
За него си мисля. Какво да направя?
Как мога за сладкото аз да забравя?!
Животът ще бъде солен и горчив.
Без сладко не мога да бъда щастлив.

Малкият Захари най-много от всичко обича да си похапва сладко, но неговите зъбки, мозък, корем и черен дроб не са щастливи от това. Малкото момче открива, че невинаги това, което обича най-много, е полезно за здравето му. С помощта на зеленчуците и плодовете разбира, че сладкишите могат да бъдат и опасни и за да расте силен и пълен с енергия, трябва да се храни здравословно.

„ИССЪН БОШИ“ – ПРЕМИЕРА

На 10 и на 11 септември от 19,30 часа
в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)

театрална формация „Сенджу”

ще представи за нас премиерата
на кукления спектакъл
„ИССЪН БОШИ”


Режисура: Любомира Костова
Ментор: Сенджу Такеда
Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова
Асистент сценограф: Виктория Андрекова
Музика: Мария Михайлова
Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика
Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов
Стихове: Мария Донева
Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД
Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД)
Изработка на кимоно: Дора Сомова
Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева
––––––––––––––
Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.

Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че:
„Целият свят е така подреден!
Аз ти помагам – ти утре на мен!“
*****************************************
Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.

Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК,
а аз ще добавя от себе си текста на една от песните
. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега.
На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“,

но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤

И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.


ХироХанако
Искам детето ми да е щастливо.
Да е послушно, а не инатливо.
Искам да бъде покорно и сладко,
чисто облечено, сресано гладко.

Колко служители, колко учители,
и възпитатели, и придружители!
Как е възможно това да се случи?
Писане, четене тя не научи!










Много е трудно да бъдеш баща!

Искам детето ми да е щастливо!

Хвърлям напразно пари за уроци!

Толкова опити – нищо не става!










Вечно сърдит ми е моят баща!
Искал да уча! Аз не че не ща,
само че туша не иска да слуша,
капе, разлива се и лъкатуши.

Думите гонят се по редовете.
Да нарисувам човек или цвете –
мога. И искам. И знам. И обичам.
А пък дори не успявам да сричам.


Искал да уча! Аз не че не ща!

Аз не чета, но рисувам красиво!

Аз ще рисувам цветя и потоци!

Жалко, но аз съм си просто такава!

„Банда Бацили“, очакване

Картинка

 

Днес бях на репетиция. Видях куклите. Чух песните.
О, песните!
Това се очертава да стане най-сладурската гнусничка пиеса, която съм гледала, на важна тема и с чудесни актьори зад мегаизразителните кукли.

„Банда Бацили“
Автор: Мария Донева, Янчо Иванов
Режисьор: Янчо Иванов
С участието на: Янчо Иванов, Биляна Райнова
Сценография: Живко Кънев
Музика: Пламен Петков

 

Много се смях, а работата е още в началото. Премиерата е планирана за 7 април.
Щракнах няколко снимки, макар на много ранен етап от репетициите, имаше какво да се види. Ще има и за слушане, и за пляскане в такт, и за тананикане.
Аз съм позабравила стиховете и се смях и на тях.
Новото ми най-любимо е:
Спи спокойно, спи до късно, нани-на, детенце мръсно.
Аааа, ето го точно както е в пиесата:

Нани-на, детенце мръсно!
Спи спокойно! Спи до късно!
И по гръб, и на обратно!
Спи дълбоко и приятно!
Ще получиш изненада,
точно както ти се пада:
чудни болки във корема,
кашлица и сочна хрема!

Сочна хрема, моля ви се!
Хайде, чакаме премиерата, и да си миете ръцете, ей!

„Въздушната принцеса“

Картинка

Ужасно е скучно да бъда послушна.
Нали съм принцеса! Нали съм въздушна!
Дали ме харесвате? Хич не ви питам!
Когато поискам, в небето отлитам.

Така си живея, щастлива и волна.
От себе си аз съм напълно доволна.
Не можете вие на мен да се месите!
Каквото им хрумне си правят принцесите.

 

Премиера – на 23 февруари!

Банда Бацили

 

Задава се! Задава се!
Нова детска куклена пиеска се задава!
Аз съм най-големият почитател на Държавен куклен театър – Стара Загора, и представяте ли си какво нещо е за мене – да участвам в техен спектакъл!

Пиесата ще се казва „Банда Бацили“, ще има много музика и песни, и приключения, и кукли! Янчо Иванов ме покани да напиша стиховете. Работата се пече, тази зима ще има премиера. Ех…

Таня Калчева ми каза, че може да се похваля още „на зелено“ и да сложа в блога малко текст.
Значи, това е моментът, когато момиченцето Ани насън се е превърналo в малко бацилче и отива в училището за бацили. Това е първият урок:

 

Никой не знае как се появили
древните, първи в света, пра-бацили.
Много по-стари са те от човека,
много по-умни и силни! Да! Нека!

Още в прастарите тайни папируси
има рисунки с бацили и вируси.
Има камшичести, има бастунести,
с точки, с опашки и разни кратунести.

Дребни били те и лесно се криели.
Древните хора храната не миели,
пиели мътна и блатна вода,
ходели мръсни – такъв бил реда,

вечно стояли със мазна коса,
бършели си със ръкави носа.
Чак се вълнувам, бацилчета! Зная –
че на земята за нас бил е Рая!

Но ще ви кажа, да знаете вие –
често налага ни се да се крием,
да се стаяваме, да се скатаваме
и от измиване да се спасяваме.

Хората се изхитриха така,
мият се често, ръце и крака,
ползват наред шампоани, сапуни,
вече направиха ни на маймуни,

и затова всеки честен бацил,
за да не бъде злочест и унил,
има за цел благородна, висока
да си научи перфектно урока.