Пловдив – Ямбол – Сливен

Три града, пет срещи.
Дали събитието е минало добре – имам един сигурен критерий: След хубава среща не само че не съм изморена, ами имам толкова сили и енергия, че не успявам да заспя до сутринта. Или ако умората от пътя надделее, заспивам, наспивам се за два часа и после в хотела гледам луната, пея песни, рецитирам тихичко и си припомням отминалия ден.
В Пловдив най-яркото нещо бяха децата. Най-красивото. С блестящи очи, нежна кожа и умни усмивки.
deca-plovdivВ Ямбол, вълшебна София Карастоянова и сладкодумен Христо, при учениците в математическата гимназия, да живее 8Г!, и в красивата галерия….

А в Сливен, в Сливен си мечтаех да отида от мига, в който се качих на маршрутката за Стара Загора миналия път, когато бях там.  Беше много топло и в началото пред публиката сякаш чувах гласа си някъде отстрани, но после живнах и публиката също. Но то е повече среща с приятели, отколкото рецитация. Видях любими сладки хора, а сърцето ми определено остана в Сливенския Балкан и при най-дружелюбните, доверчиви и обичливи кучета, които съм виждала някога, и имах честта да ми позволят да ги погаля. Толкова съм благодарна на Христо Батинков, че ме заведе на това вълшебно място. Миг преди да ми свърши батерията на фотоапарата, успях да направя няколко снимки на Христо, ето една от тях.
DSC01207-1

Колко топли бяха всички хора с мен на тези срещи в тези градове… Толкова внимателни и усмихнати. Както става винаги, на премиерите винаги имаше по някой, който да се разплаче, имаше бонбони и букети, общуване и вълнение, повече, отколкото сърцето ми може да побере.
Няма друго такова преживяване за мен, толкова пълноценно и удовлетворяващо, колкото това, да казвам стихотворения пред мила публика и да виждам по очите им, че думите не са само думи. Не са само думи.
Ако не бяха стихотворенията, сигурно никога нямаше да ви срещна.
Благодаря.

Снощи във Велико Търново

Снощи беше много мило и уютно в библиотеката. Добре, че отидох.
Гледам как е отразено събитието в „Янтра днес“. Всичко е взето от нета, журналистката е добавила от себе си само една дума. Обичаната.
Обичаната поетеса е щастлива, засмяна от обица до обица, благодари от сърце и много иска пак да отиде във Велико Търново!!!
Eто и няколко гледчици от там.

🙂

„Перце от дим“ във Велико Търново на 14 януари

0081 Pokana Doneva

На 14 януари майка има Честит рожден ден, така че аз ще я поздравя сутринта, а после ще й се обаждам по телефона.
Обаче знам, че ще бъде хубаво. Срещата ще бъде в читалнята на библиотека „Петко Рачев Славейков“ от 17,00. Ще се запозная с нови хора.
Освен това откривам пътуващата Нова година.
Дано е добра като предишната, и повече. С усмихнати топли хора.
Все пак това е Велико Търново, там не съм чела стихотворения до сега. Само веднъж написах едно.

Кафе, тирамису и гледка.
Спокойствие във всяка клетка.
Сама, за да мълча на воля.
И слънце – да се поразголя.
Покупки, прелестно излишни.
Следи от времена предишни.
И аз, от кеф да се размажа.
И ти, за да ти го разкажа.

:)

Ще се видим там!

*

Ще пътувам цял ден.

Ето нещо за гледане, да не би да липсвам на някого 🙂
Пропуснах предаването, „Аз чета с Настя“, но снощи изгледах клипа и се веселих от сърце. Говоря на моите си теми. Финалът направо е залепнал!
Благодаря, Настя!

„Перце от дим“ на Мария Донева

 

🙂