8 април, „Патилата на метлата“
Видео
3
Tag Archives: „Патилата на метлата“
Снимки от Детския отдел на библиотеката
Картинка
Обичам, когато малките се чувстват приятно и свободно, и обожавам, когато големите се смеят на глас и на всички ни е весело и интересно.
Отстрани (от лявата страна, откъм коридора) срещата ни е изглеждала така:
Снимките направи Деница Тодорова.
Празник в Свищов!
Картинка
Майка ми често казва – човек като си търси работа, винаги намира.
Майка е зодия козирог и затова винаги е права (поне така си мисли тя, но в случая наистина е права.)
Ето в Свищов има такива хора, които си търсят работа, за да създават празник, радост, връзки между хората, да отлепят децата от телефоните, да съберат на едно място съмишленици и с тях да празнуват лятото, творческия живот и това, че са заедно.
Още съм еуфорична и това много ми харесва.
Пътят към Свищов имаше ето такива участъци
Кърнаре – Троян
Имаше дъжд и малко буря даже, и светкавици.
А в самия Свищов беше горещо.
А самият празник – като в приказките – три дни и три нощи. Аз участвах в третия ден. Нарисуваха ми котка върху лицето, то беше така, тематично, защото после в библиотеката нали рецитирах „Патилата на метлата“ и за пръв път пред публика – „Разбойникът плъх“ (но нямах плъх нарисуван).
А за библиотеката да ви кажа. Детският отдел е обновен със средства, събрани на миналогодишното издание на фестивала, и с доброволен труд и дарения. Има тук една снимка – дърво, на което са накацали птици. На крилата на птиците са написани имената на дарителите.
Красива работа.
Видях моята приятелка Еми и тя ми показа хубави и важни места в града, запознах се и със сладичката й племенница Ива.
Аз си щраках с фотоапарата, особено се зарадвах на ей тази снимка, като я видях вкъщи
През цялото време си мислех какво ли прави Дали сама в нашия апартамент в Стрьомстад в онзи студ, може би с 20 градуса по-малко,отколкото бяха в Свищов.
Какво правят майка и татко в Стара Загора.
Кака ми прати снимка от плажа в Халкидики, на тяхното любимо място.
Иво трябва да заминава вече, да си събира багажа и да отива да се учи, за да сполучи.
Задал се е септември.
На 27 август си отиде Валери Петров.
Онези колони пред църквата на Кольо Фичето наистина се въртят! Той е бил изключителен майстор, нали?
Вече съм си у нас и пак искам да отида НАВСЯКЪДЕ. И даже по-далече.
Снимки от Казанлък + защото съм разсеяна…
Казанлък, още се усмихвам.
Удивително е, чудно-видимо и ясно.
Където крещят на децата, и децата крещят.
Сто деца, които едва се сдържат да не се разкрещят, дори и да успеят да се сдържат – това предизвиква главоболие. Вижда се и се усеща. Смисълът панически си събира багажа и скача през прозореца, за да се спаси, а аз се питам – как попаднах тук и защо говоря тези безсмислени неща, и изобщо какво правя с живота си…
А на друго място на децата им се говори благо и спокойно. И ето ти сто деца, които са мили и любопитни, не се притесняват да разговарят и да задават въпроси, усмихнати са. Идват да ми кажат нещо, но се засрамват и вместо това ме гушват, а може ли автограф, не си тръгват, смисълът и той.
Имам снимки, взех ги от ТУК.
А на трето място, бях на среща на „Искра“ 4 и видях верни приятели, малко си поревах, повечко се посмяхме.
Обичам.
Щях да казвам следното:
Надписах една книга погрешно. Училището се казва ОУ „Свети Паисий Хилендарски“, пък аз взех, че написах:
На читателите на библиотеката при СУ „Свети Климент Охридски“ с пожелание да бъдат весели, здрави и много щастливи!
Сега търся училище СУ „Свети Климент Охридски“, за да му изпратя един брой от „Патилата на метлата“ – тя си го избра, няма да й троша хатъра.
Някой?
Послепис:
Книгата си намери училище, в понеделник ще я изпратя! 🙂
Актьори пред премиера
Петък е големият ден.
Остават още три репетиции, и после ще се покажем в целия си блясък, гримирани, костюмирани и приказно вълшебни.
В петък, на 15.XII от 17,30, ще си чакаме публиката в „Захарий Княжески“
.
Театрална премиера: „Патилата на метлата“
Урааа! Наближава премиерата!
Репетираме от септември, знаем си думите, гласим си костюмите, декорите ни са почти готови също, остават последни дни до представлението, а то ще бъде
на 15 декември от 17,30 в РБ“Захарий Княжески“!
А Нейко Генчев току що ни направи плакат, и флаери, да летят и да канят публика.
„Патилата на метлата“ – премиера в София на 30.09
Хей, ура, ура!
В София, на 30 септември от 16 часа
в „Плюс това“ на „Марин Дринов“ №30
ще има голяма и весела премиера
на книгата „Патилата на метлата“
Елате с децата!
PS В „Плюс това“ съм била само по прелестни поводи, затова ми е любимо място. Когато си го представям, се виждам ето така:
Алея на книгата в София
Обожавам да ходя на такива събития, защото срещам любими познати и любими книги, събрани на едно място. Ето я програмата на „Жанет 45“, а като добавим и всички останали събития…!!! Дори най-старателно избягвам да чета какво ще става в другите дни, защото ми е криво, че пропускам толкова интересни срещи.
Чета си само за събота,16 септември, защото тогава и аз ще бъда там ❤
Може да се видим, а? В 16 часа на 16 септември.
„Патилата на метлата“ е супер-книга!
Още не е излязла от печат, затова се налага да ми повярвате.
А ако не вярвате на мен, питайте, питайте подготвителните групи от Пето основно училище в Стара Загора! Те знаят всички букви, обичат сладолед и приказки за вещици. 🙂
Патилата на метлата
Живееше вещица мила и кротка.
Тя имаше пухкава питомна котка
на черни райета, с очи ококорени.
И шапка, която стърчеше нагоре.
Косата й огнено рижава беше,
на плитка със панделка тя я плетеше.
И котката мъркаше силно, доволно,
и рижата вещица хвъркаше волно,
метлата щом литнеше в полет щастлив
по-бърза дори и от вятъра див…
Имам си прекрасна новина!
Толкова ми е хубава новината, че няколко дни си я имах само за себе си, а в чудния неделен ден ще ви я кажа и на вас.
Преди около две години един стар приятел, Митко, ми даде да прочета една книжка и да видя ще мога ли да я преведа.
Аз не знам много добре английски, но нали свръхсилата ми е, когато имам късмет, да говоря свободно в рими…
Много хубава книжка се оказа. В стихове. И аз я преведох с вдъхновение и лекота.
Толкова много й се радвам, че я чета всеки път, когато ме поканят на среща с деца, дори оня ден в Нова Загора я прочетох.
Първо четене – в детски отдел на библиотека „Родина“
И понеже авторката е Джулия Доналдсън, която е написала книжките за Грузулака и за детето му, аз изпратих моя превод на Манол Пейков.
И ето я най-после новината:
През 2017 година книжката ще излезе!
„Патилата на метлата“, от Джулия Доналдсън, илюстрации – Аксел Шефлър, превод – Мария Донева.
Малеее, колко се радвам!
Мария Донева 