„20 април“

Изображение

Не е честно да пропусна милите и извънредно търпеливи деца от училище „20 април“ в Панагюрище. Срещата ни беше след часовете, така че нямаше краен час… и като се наприказвахме, и цялата отрупана с подаръци, попитах кое време е станало – оказа се, че без да усетим, са минали едни 90 минути.
Смятай!
Ето снимки от тяхната класна стая, взех ги от сайта oborishte.bg, за да си ги имам. И още – за да мога да поглеждам какво казват те за общия ни час и половина.

Панагюрци и панагюрчета

Изображение

Ех… И аз съм била в Панагюрище…
Нощувала съм в Джуджевата къща и съм си говорила с Мария. И бях в две училища, вълшебни по десетки причини.
От първото училище нямам снимки, от срещата в музея и от второто училище си взех снимки от ТУК.
А най-мило ми е, че се запознах с Дари, Дарина Дечева, пишем си от години, и сега разговорът ни просто си продължи от някъде, и така ще си продължава вече. ❤

В Историческия музей

В училище „Марин Дринов“, в читателския клуб „Звездни читатели“, прочетох за НАЙ-СВРЪХ-ПЪРВИ ПЪТ преведената история за „Зог“ на Джулия Доналдсън.  Да, за пръв път пред публика, включително и това, но също така аз лично я прочетох за първи път на глас, защото я довърших в събота вечерта. Беше много специално ❤

Благодаря за всичко! ❤

Щастливи времена в Панагюрище на 12 ноември

 

Отивам да видя стари, нови и още по-нови приятели; а също и стари приятели, които обаче ще срещна лично за най-първи път. Вечерта е представянето на „Щастливи времена“. На другия ден между 8 и 10 сутринта ще посетя децата в  две училища.

Предишният път, когато бях в Панагюрище, беше през ноември 2012 година. Струва ми се като в друг живот.

Не успявам да добавя плаката тук, но ето нещо друго. Страхотните думи, с които Дарина Дечева ви кани на срещата.

Благодаря, Дари! ❤


Знаете ли какво е общото между играчки от чорапи, Стара Загора и театъра? Общото е Мария Донева. Същата Мария Донева, която пише поезия толкова леко и естествено, както създава армия от шарени зайци. Или лисичета. Или усмихнати мишоци, вгледани в небето.
Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“, „Празнината мегу нас“ (Охрид), „Има страшно“, „50 години старозагорско куклено изкуство“, „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим”, „Заекът и неговата мечта”, „Шепа лъскави череши”, „Чисти стихотворения” и „Тя се наслаждава на дъжда”.
Драматург е в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.
Мария е категоричен, разпознаваем автор. Автор, който успява да накара думите си да се приютят при всеки насреща им – като в дом. Уютна и топла, много топла поезия е нейната. Поезия, която те кара да се свреш във възглавницата и… да потънеш. Поезия , в която всяко едно разкопчано копче може да ти е ключ към светлината. А закопчаното – тъга, приседнала в крайчеца на едничкото ти сърце. Защото всяко сърце има на дъното си по една тъга и по едно светло петънце. И като ги събереш двете заедно – ама такава чудесно светла тъга те обгръща, че ти идва… да си поплачеш. На крайчеца на възглавницата, до утрото, в което грижливо закопчаваш всички копчетата, като не пропускаш нито едно. Но последното, някак съвсем невинно, в полусън някак, остава едва забележимо и съвсeм наужким закопчано. Защото само оттам навлиза светлината. И няма шанс за нея, освен ако не сме слънца по рождение. Или усмихнати мишки, вперили погледи в небето с надежда – за горе и по-нагоре, и по-нагоре! До слънцето чак! И над него, където Мария всеки път изстрелва с думите си.
За светлата поезия на Мария може да има само светли думи. А нали се разбрахме, че тъгата и светлото от думите ѝ вървят ръка за ръка – каним ви на среща с нейната поезия и със самата нея, за да се уверите лично в това. Там тя ще представи най-новата си книга „Щастливи времена“. В анотацията към нея самата Мария казва, че „…щастливите времена са точно сега. Щастливите времена са точно тези, в които живеем. И те са за нас“.
А щастието по принцип свети, нали?
На срещата тя ще дойде с цялата своя пленително усмихната светлост. И ще ви помогне да се срещнете и с вашата такава. И може би след това така ще ви зарази със светлина, че ще я пръскате около себе си дълго – като светулки. Или като морски фарове. Или… като себе си. Само не забравяйте – не пристягайте съвсем последното копче преди срещата. Защото на светлото му трябва пролука, за да стига до вас. Пролука, която тъгата някъде и някога е оставила… на крайчеца на едничкото ви сърце.
Елате и ще се уверите сами в това – на 12.11.2018 г. (понеделник) от 17:30 ч. Мария Донева ще бъде в Историческия музей, гр.Панагюрище. Входът е свободен – както обикновено. А и щастливите времена са тук и сега и за тях прегради няма и не бива да съществуват.
На следващия ден Мария ще отиде заедно с всичките си усмивки, думи и книги при децата от ОУ“Проф.Марин Дринов“ и ОУ“20-ти април“. Ще си говори с тях по чорапи за зайци, за светлости и светила, за любовни драми и трепети и всякакви шарености – по инициативата на „Асарел-Медет“АД „Да бъдем в час за час“.
И ще разказва светло.
Защото когато Мария говори – светът засиява малко по-добър.

Очакваме ви!

Новина: турне в Панагюрище

На 3 декември от 11 часа Постоянният театър към Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево ще представи в Панагюрище „Сдружени убийци” от Робер Тома. Поводът е Международният ден на хората с увреждания. Гостуването е по покана на заместник-кмета на Панагюрище госпожа Магдалена Македонска.

„Сдружени убийци” е криминална комедия. Действието се развива в едно тихо градче в долината на Лоара. Местните жители са скромни, възпитани и любезни, но зад благия им вид се крият силни страсти и неизпълнени желания, които довеждат до поредица от заговори и неловки опити за престъпление. Интриги, любов, предателства, флиртове и изненадващи разкрития, представени по най-смешния и забавен начин. Действието е толкова динамично и заплетено, че буквално до последната минута не се знае кой ще спечели и кой ще загуби.

Спектакълът ще се състои в залата в Клуба на пенсионера. Вход свободен.

В понеделник – „Магазин за обли камъчета“ в Панагюрище

В понеделник ще бъда в Панагюрище, ще казвам стихотворения в Градска библиотека „Стоян Дринов“.

Стара Загора е на 196 метра надморска височина, а Панагюрище – на цели 550, значи ще се издигна с 354 метра. На това му казвам аз възвишение.
От Сърнена Средна гора ще се метна в Същинска Средна гора.
Райна Княгиня е родом от там.
Реката им се казва Луда Яна.
Имат режим на водата (NB Да си нося вода!)
Правят яйцата по панагюрски.
Там е открито златно съкровище (първо се сещам за бонбони Ритон и бонбони Амфора)
Бърборя от вълнение, а всъщност искам да кажа, че нямам търпение да отида в този град, в който не съм била никога преди. Интересно как пътуванията ми в последните години имат имена на библиотеки и на книги. Това е наречено на „Магазин за обли камъчета“.
По пътя ще шия.
После ще говоря пред публика, в която няма да има нито едно познато лице. Ще кажа стихотворения от различни времена и от различни книги. Ще се запозная с нови хора. Сигурно ще има любопитни и смешни неща, които ще видя и ще чуя.
Иска ми се вече да е понеделник, 17,25.
Здравейте, мили и добри хора от Панагюрище! 🙂