Дойде време за една хубава старозагорска премиера на всичките нови книги за 2021 – преводни и авторски.
Ще бъде на 14 октомври от 18 часа във фоайето на Държавна опера – Стара Загора

Организатори са моите любими приятели от библиотека „Родина“. Домакин на вечерта ще бъде Велизара Цонева и ще си играем на телевизия. Мисля, че това е чудна идея! Изобщо нямам грижи, Велизара ще ме води ❤

Книгите, за които ще говорим, са „Книга за нас“, „Нетърпение в кутия“
и гледай сега преводните, които са излезли от февруари до сега:
„Мог забраваната“, „Тигърът, който дойде на чай“, „Зог“, „Грозната петорка“, „Добри“, „Рибко“, „Зог и летящите лекари“.

На път, на път!
Ще участвам в Културен фестивал „Реката“. В неделя, 8 август, преди обед ще имам среща с дечица да си казваме приказки и стихотворения от „Нетърпение в кутия“, а вечерта – среща с възрастни от всякакви възрасти, за „Книга за нас“.
По този повод ще бъда в Свищов и ще мога да гледам куклено театърче, да се уча как се правят книги, да слушам как Данко разказва за Антарктида, да приветствам „Единайсетте сестри на юли“ на Албена Тодорова, да слушам музика, да гледам филм, да се видим с моята приятелка Еми… да не беше такава жега, направо пеша бих се затичала на север още ей сега.
Ето тук можете да видите пълната програма на фестивала.
А пък аз се върнах назад в блога и се изненадах, че съм била там преди цели три години. Всичко ми е ярко пред очите, все едно беше вчера. Какви шарени снимки!
Ох, видях и по какъв път ще минем… Аз имам услужлива памет – услужливо и старателно забравя, каквото не е за помнене, но дори и забравено, то си криволичи там и ни чака.

Днес от Гърция ще дойдат племенниците ми, после сме на фестивал, после ще дойде и кака, после ще имам имен ден, и после остава още цял половин август да се топи човек от жега и наслада, и целият оставащ живот, и всичко, което ни предстои. Нямам търпение.

Юлското утро! Ще го посрещна на автогарата в Стара Загора!
Посрещнеш ли утрото на автогара, от там нататък денят ти може да става само по-хубав.
Хващам рейса за Пловдив, пристигам и стой, та гледай:
От 11 сутринта при пеещите фонтани ще гостувам на Лятната читалня. Ще чета весели детски неща, „Нетърпение в кутия“, такива работи.

Вечерта от 18,30 в Би Боп Кафе ще направим пловдивската премиера на „Книга за нас“. За тази деликатна задача ще ми помогне Ина Иванова. Искам един път да направя нещата като хората. Да отговарям на въпроси, де да знам и аз какво. Да стане прилично!

Проверих – последният път, когато съм имала такава среща в Пловдив, е било на 25 април 2019. Не сме представили „Животните“ там, нищо. Бива ли така?

Ще бъда много щастлива да се видим. Моля, заповядайте!

Казат, че човек е млад, докато прави разни неща за пръв път в живота си.
Давам пример – аз съм млада, предстои ми за пръв път да отида на юг от Гърция.
Ивайловград е така хитроумно разположен, че Гърция му се пада от северната страна. И аз – там. В сряда.
Поканиха ме в читалището за среща с деца.
– Кое читалище?
– То е едно.
– Значи ще го намеря лесно – казах аз. – Ще бъда там в 11!

Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги.
Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!)
Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път.
Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана.
Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище.
Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни!
Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо.
Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32.
В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам.
Слагам по няколко снимки от тук – от там.
До скоро!

Панаирът на книгата! И чувството, че не стъпвам по земята, а се нося от един щанд към друг, от един приятел към друг, виждам познати лица и желани книги, прегръщам, подписвам, правя си снимка с книгите, които искам да си купя, после си ги купувам, и струпване, и многотия, и многовсичко като на панаир!
Първо отивам на щанда на Жанет 45 (шатра 30), защото там съм като у дома, а после се отлъчам за малко, пак се връщам, описвам малки кръгове, примъквам още книжки, играя си на „Жената зад щанда“…
Ще бъда там на Първи юни.
Сигурно ще бъда по-отрано, веднага щом премиерата на „Добри“ в Перото свърши; но си имам и специален час за срещи – от 18 до 19 часа. Имам и готин плакат, и всичко!
Вие ще наминете ли?

Постковидно събирам решителност, за да казвам стихотворения пред публика.

Лесно е да четеш приказки на децата, да трепкаш, да искриш и да ги разсмиваш, и по лек начин да им кажеш важни и добри неща. Малко или много си скрит зад автора, имаш мисия да ги научиш на хубаво и добро.

Как ще се изправя да казвам свои неща, да се разкрия и да се оставя на милостта на непознатите в залата?

Ще видим как. Искам, но ми притракват зъбките.

В Хасково на 21 май. Поканиха ме две библиотекарки, на тях се уповавам.

Моля, заповядайте.