Тя си има песен.

Добре стои!

Снощи започнах да правя коледните картички за тази година, и докато ги правех, ги измислих.
От цветни картончета и стъклени мъниста са.
Празник!

Тя е красива като малинка.
В природата, ако си толкова ярък, или си отровен, или пък имаш доста лош нрав.
Обаче виж заглавието.

Видях как се правят мъниста от листчета хартия още преди години в блога на Ралица. После се запознахме на живо и се оказа, че аз я познавам задочно точно от нейните хартиени бижута. Ех, че хубаво!
Направих си герданче, но никога не съм го носила.

И ето че днес видях една снимка на страхотно бижу, направено от такива мъниста. Разбира се, изработено с непостижима за мен прецизност.

Все пак реших да опитам как се прави и дали и на мен ще ми се получи, просто ей така, да се науча да правя нещо ново. Реших да направя гривна, защото е по-вероятно да я нося, и защото ще стане по-бързо. Използвах ластична корда, за да не измислям закопчалка. След само една неуспешна проба установих, че за една гривна за нормална женска ръка трябва метър и половина корда. Имах си и хартиените мъниста, и дребни стъклени.

Хартиените мъниста съм направила от страничка от списание с морски пейзаж. Понеже нямам тази дарба да съчетавам безупречно и красиво цветовете, стигнах до извода, че в един пейзаж не е възможно цветовете да не са хармонично съчетани – природата има доказано добър вкус и не би ни подвела, това просто не й е в природата.
Мисля, че ще е хубаво също, ако гривната е черно-бяла, с букви, за страстни читателки.
Такава гривна се прави лесно, макар и не чак толкова бързо, без пари, и може да се персонализира за този, за когото е предназначена. Трайна е, особено ако й се удари един лак отгоре (може и за нокти). И никой друг няма да си има такава. Освен това със сигурност човек се усъвършенства с практиката и всяка следваща ще е все по-изпипана и красива.
Ето какво се получи при мен:

Намерих си едно вдъхновяващо парченце плат. Май ще има още такива 🙂