„Любов“ и мишки, мишки и „Любов“

Библиотеките вече работят свободно с читатели и най-после върнах книгите, които бях взела още миналата година.
Избрах си нови, и най-красива между тях е „Любов“. Тя има удивителни илюстрации и кратки, докосващи текстове. Коректор е моята приятелка Русанка Одринска и се почувствах радостна, все едно не съм видяла само името й, а нея самата.
Едно-единствено нещо не ми хареса само – че буквите са съвсем тънки и светлосиви, с мъка се четат.
Наръсих няколко мишки наоколо.
Мишките са симпатични.

Мишки с намерение

Понеже не искам просто да стоя и да се правя, че нямам книга (ами важно е за мен, какво), реших да не робувам на обстоятелствата, а да направя символично представяне на „Книга за нас“ във фейсбук. Ето го събитието, ще може да се гледа от хора във и извън фб. https://www.facebook.com/events/485330182633613
Ще прочета някое стихотворение и ще благодаря, ще отговоря на някой въпрос, ако има.
Ама нали е премиера! Трябва да се откроява с нещо!
Мисля, ако някой иска да си купи книжка с автограф и ми пише по време на „премиерата“, да получи в добавка мишка от моите. Първите еди-колко си човека, според това колко играчки съм успяла да ушия до тогава; в момента са 6, но до 14 януари има още време.


Дрескод : с елени

И аз имам пуловерче с елен, синьо е. Иво ме подтикна да си го купя в деня на премиерата на „Как спрях да крада“. Съвсем скоро ще излезе новата книга, пуловер мога да си поръчам онлайн… И премиера мога да направя пак така. Нещо ще направя.

Засега правя мишки, сезонът го изисква!

Пренаселване

Картинка

 

Неусетно, вижте какво стана у дома.
Мишлетата са от лятото, а другите мушмороци са шити през този ноември. И други имаше, но те не се застояват. Тези са налични засега.
Предколедна обща снимка:

Шарени като великденски яйца

Картинка

 

А, яйцата ги боядисах още в четвъртък. Червените ми станаха малко нещо оранжевиникави, ама пак ще ги потрошим, не е страшно.
А това са мишки. Трупам ги, докато станат повече, и тогава да ги сложа в блога. Да гъмжи нещо тука, суматоха да става.

Априлско поколение

Картинка

 

Априлското поколение тази година се очертава малобройно. Ясно защо – всичко е излязло на паша, и стока, мале, и  мака (каквото и да е маката!). Как да стоя и да шия бавно, като ми се правят бързи неща. Като преброих мишките – горе-долу колкото пръстите на една ръка с много пръсти… и прегледах блога… Ми то ако се съди по блога, аз нищо не съм правила.
Но не е така. Изведнъж животът ми се препълни с ангажименти и радостни случки, по цял ден тичам насам-натам, пътувания имах и още предстоят – до София в Прогресивното училище и до Пловдив в Английската гимназия; и Маратон на четенето в Стара Загора, и конкурсът „Писма до себе си“ – довечера е награждаването, и „Въображаема книга“ на децата от клуб „Без заглавие“ подготвяме, и Великден се е задал, какини ще дойдат, и… и… абе ВСИЧКО!
Мишките не успяват да се доредят до ръцете ми.
Пък и аз нямам норма. Просто споделям наблюдение.