За блога

Тази година публикувам много рядко в блогчето.
Не е защото съм го занемарила, без да забележа – държа си го под око.
Не е и защото не пиша – пиша повече от всякога. Особено пък отзиви за книги. По две статии на седмица във вестник „Сега“. То не е критика, аз за себе си го наричам препоръка. Книгите постоянно кандидатстват за нашето внимание, а как да се самоизтъкнат? Аз им ходатайствам, вижте, хубави и добри са, носят ни дарове, дайте им шанс.
Превеждам много хубави неща, но и те чакат да влязат между корици, не са чисто мои, че да ги сложа в блога ей така. До няколко дни например ще пристигнат топли-топли цели 4 книги на Джулия Доналдсън и ще ги размахам тържествено.
Шия само от време на време, обаче играчките се задомяват по-бързо, отколкото смогвам да ги снимам, и повечето хич не стигат до тук. Вчера и днес правих мишки (вж. по-долу).
От първи април до сега имах безчет събития и срещи, ама на, нито покани отправих, нито снимки сложих после. И с това не смогвам, а утежняващото обстоятелство е, че ту съм много рошава и малко дебела, ту точно обратното… Аз знам, че след десет години, живот и здраве, ще копнея да изглеждам, както изглеждам сега…
Добре де. Ще положа повече усилия за блога. Нали и той си ми е къщичка.
Не знам, добра идея ли е да публикувам тук някои от статиите за книги, които вече са печатани в „Сега“? Моята страница от вестника излиза само на хартия и четящите предимно в интернет не я виждат.
До средата на юни имам още пътувания, в момента се сещам за Пазарджик, Ямбол, Благоевград, София, Видин, пак Димитровград, панаир на книгата, детски фестивал, последни срещи с ученичета преди края на учебната година.
После може да
Да си чета на терасата като Дисни принцеса и да не мърдам, толкова дълго, че синигерите да започнат да ми кацат по босите палци на краката, и тогава ще пиша повече тук. Също ще редя пъзели, имам много хубави, купени и така си стоят.
Искам да кажа – тук съм. Благодаря ви, че в това продължително мълчание все още надниквате да видите какво става.
Благодаря.

Днес мишките няма да ходят на опера

Концертът с трио „Дивертименто“, Милена Гюрова и Ивайло Джуров беше отменен.
Надяваме се, че само е отложен и че ще се състои в друго, по-благоприятно време.
Днес мишките няма да ходят на опера.
Едната ще си измиe прозореца, защото си внесе саксиите вкъщи и много се вижда, че е крайно време за миене на стъклата.
Другата ще се разходи между минзухарите в градината.
Трета мишка ще си дочете книгата.
А, да, една пък ще пече щрудел.
Ще слушат музика и ще се занимават кротко с каквото обичат. Ще си лекуват разочарованието и ще гледат да се зарадват взаимно.
И в никакъв случай няма да се карат, нито ще се хапят, нито ще се намразват заради неща, които не зависят от тях.
И ще се усмихват – защото съм ги ушила усмихнати и защото като мине тази тревога, ще дойде следваща, а после и сняг може да завали, а пък те ще трябва да живеят в мир с приятелите си и занапред.

Eight Days a Week


Oh, I need your love, babe
Guess you know it’s true
Hope you need my love babe
Just like I need you

Hold me, love me, hold me, love me
I ain’t got nothing but love, babe
Eight days a week

Love you every day, girl
Always on my mind
One thing I can say, girl
Love you all the time

Hold me, love me, hold me, love me
I ain’t got nothing but love, girl
Eight days a week

Eight days a week
I love you

Няколко мили мишлета

Купих един тон такива чорапи, едно, че бяха с намаление, и второ – много са ми клоунски, празнични и пролетни с тези точки и чертички.
Направих, колкото направих, и ги пратих по работа.

ЖП мишки

Железопътни са, защото започнах да ги шия във влака. Много ми хареса пътуването – ших, четох, спах, разговарях по телефона, гледах през прозореца, слушах музика. И в къщи щях да правя същото, така че в този влак бях като у дома си.
Днес ги завърших, седем, сбирщина от цветове. Където и да ги сложа, изглежда, все едно само минават, някой се зазяпва, друг си търси багажа, третият с четвъртия заговорничат, петият с издутите бузи май е чопнал нещо и дискретно го дъвче… Защо ли, защо ли.