Преди време, преди да излезе книгата „Заекът и неговата мечта“, шиех зайчета и бях направила една поредица от снимки как точно съм намислила да ги изработвам.
Сега реших да покажа правенето на мишките, защото ме попитаха. С видео сигурно ще е по-ясно, но ако нещо не се разбира от снимките, ще поясня 🙂
Последователността от действията е тази, единствено от радост и мерак направих муцунката по-рано, а обикновено си я оставям за накрая, за десерт.
Сигурно има и други начини; този е моят.
Не спирам да ги правя, само сменям цветовете. Скоро ще се наложи направо да си забраня да шия мишки, защото пак взех да прекалявам. Правилото – само по една мишка на ден – е жестоко потъпкано. Резултатът за март е 51 до този момент, а прочетените книги са 4 или 5 (и още една-две започнати).
Очевидно се налага да поговоря много строго със себе си. Не помня как се правеше това. Ако исках да се налагам над хората, още щях да съм омъжена учителка.
Но пък може би шиенето доброволно ще отстъпи на заден план, когато стане съвсем топличко и започна повече да стоя на открито, а?
Март е интензивното отделение на пролетта, ама ще я бъде, то се видя вече.
Пиша едни неща, имам си задачи за изпълняване, видях се с какини, Миленка се върна най-после, гледах прекрасна опера – „Италианката в Алжир”, измъчват ме непоносими спомени, но ги понасям някак, обърках една резервация и загубих един чийзкейк, говорих много хубаво с Иво, четох книги, рецитирах поема за мишки няколко пъти, борим разни здравословни проблеми вкъщи, дърветата цъфнаха, календарът ми постепенно се запълва с предстоящи пътувания в близките седмици, един по един се стапят конците на зимата, а не всички рани са заздравели и някои белези са грозни, но се стараят да носят грозотата си с достойнство.
И уших 30 мишки от началото на март. Сметката е проста – имала съм минимум 60 часа вътрешна тишина, радост, то е близо до щастие даже.
Химикалката ми е много специален подарък, но му дадох да се снима с нея.
Клипчето се отваря, ако кликнеш на „Гледайте в YouTube“. То е важно клипче.
