Котешки работи

 

Мария

Я го гледай как мяука
и си търси правата,
жива топчица малка
със уши над тревата.

Цяло пух и тревога,
като сиво глухарче.
Да те взема не мога,
мило малко другарче.

Дребен кресльо със лапи,
разпищян възмутено
и готов да ухапе.
Няма място при мене.

Аз съм толкова важна.
Аз по цял ден работя.
Тъй че ще ти откажа,
смешно пухкаво коте.

Храбро сбръчило чело,
някак си ще изтикаш.
Порасни. Бъди смело!
И не спирай да викаш!

ТТ

Котараче пършиво
със невчесани лапки,
в цвят опушено сиво
и на белички капки.

Изтъкан от достойнство,
същи мъничък тигър,
уж е сам, а е войнство
и ядосано мига.

И с опашката нервно,
отривисто потрепва.
Само нещо да мерне
и във скок се отлепва.

И минава край мене
с бавна, горда походка.
Славно котешко време
на храна и разходка!

Уж не търси милувки,
уж не чака на грижи,
а приема целувки
и блажено примижва.

Топло мърка, не бяга
щом до него си ти,
и на лапките ляга,
и започва да спи.

 

„Иначе казано“ и „Меко слънце“ в Стара Загора

Пролетта разлиства книги

на 22 март от 18 часа в РБ „Захарий Княжески“

Общото между двете книги е,

че те си имат красиви книжни тела,
издадени са от ИК „Жанет 45“,
и в тях дишат, плачат, смеят се
и живеят своя тайнствен живот стихотворения.
Стихотворения на квадрати и на райета,
на цветчета и на точки.
Поезия за хора и животни, за весели часове и тъжни минути.

Защо заедно?
За да имаме два пъти повече причини
да се съберем, да се усмихнем
и да празнуваме.

Вход: свободен

За споделената любов

На 28 януари отидох в Добрич, за да покажа Мекото слънце.
Пътувах с влакове.
О, влаковете!
Беше ми тъжно по пътя. Гледах гледките. Мислех си за това, как всяко едно клонче, всяка клечица ще се сдобие с листа напролет, и колко трябва да си добър, за да не обидиш нито едно клеченце, да не го пропуснеш, да му дадеш негово собствено важно зелено листо.
На гарата ме посрещна Александър Белчев. Аз не познавах никой друг там, освен него.

На гарата беше и Анна. Тя дойде от София специално за тази среща и моето сърце още пропуска по един удар всеки път, когато помисля за това. Анна се е прибрала у тях на следващата сутрин с влака.
Вечерта в хубавото и просторно арткафе „Галерия” дойдоха много хора. С някои от тях се запознах веднага, от вратата. С една хубава Валентина Добринчева (автор на прелестна първа книга – „Шипка”), с Огнян, и с Галя, и с Бисерка, и още… Радостина Марчева дойде от Варна с червена роза, ех, че хубаво…

Има още

По една капка чай

Постоянно си казвам –
февруари е къс.
Под снега се показва
мокра, рохкава пръст.

От студения въздух
освежен, изтрезнял,
понеделник се хлъзва
в мека весела кал.

Посивял и измачкан
заскрежен акварел.
Даже аз да съм мрачна –
февруари е смел.

Ето, дните порастват –
с по една капка чай.
И тъгите зарастват.
И студът има край.