Скромната птица

Имало едно време птица с огромен математически талант.
Още преди да се излюпи, тя си светела с фенерче и пишела по стените на яйцето дълги сложни формули.
Обичала цифрите, а те й се отплащали с привързаност и всеотдайност и се тълпяли около нея. Изпълвали дори сънищата й.
Още преди да се е научила да лети, птицата преброила всички къртици в пръстта .
Само щом погледнела към някое дърво, знаела колко на брой са листата му и с каква средна скорост ги разлюлява вятърът. Изчислявала без усилие след колко време сълзата ще прелее от окото на кошутата, знаела дали заекът ще избяга от вълка.
Птицата преценявала шансовете на ухажорите си, пресмятала на пръсти съпротивлението и плътността на сламките за гнездото, милвала яйчицата си и им гукала приспивни теореми.
Когато поостаряла, тя  се оттеглила от птичето общество. Живеела сама, мислела за траекториите на небесните тела и за скоростта, с която планините се местят по лицето на земята.  Изчислила точната стойност на живота, координатите на показалеца на Бог и тежестта на Съдбата.
Не ги споделила с никого. Тя знаела дори точния час на смъртта си, така че, наистина, имало ли някакво значение знанието, което тъй скоро щяло да бъде забравено дори от нея самата?