Маса, плътност и особено обем си имах и преди.
За пръв път обаче имам удобно работно място у нас.
Досега, докато шия, пиша и чета, или седях по турски на един фотьойл, или полу-лежах на леглото. Така и не купих удобно бюро за детето, докато беше ученик, ето го, вече кара магистратура, аз така и нищо не предприех. Трябваше да си прецакам гърба, за да взема мерки.
Това доброто, което последва.
Румен ми направи маса! Красива бяла маса, широка и красива! Бяла! Нямам място, затова той я монтира за стената и когато не я използвам, ще я сгъвам и тя ще виси на панти до стената, никой няма да подозира, че аз имам… да де, казах го вече.
Светлината ще влиза през прозореца точно върху нея и ръцете ми няма да хвърлят сянка. През топлите месеци ще гледам цветята на перваза. Ще мога да шия и да пиша, и да правя всичко, което обичам, без да се прегърбвам.
Много съм щастлива. Докато Румен правеше масата, аз започнах един слон, накрая го завърших тук.
Ех, че хубаво…