Какво казва Марин

*
Преди няколко години, когато още живеех в София и четях ревютата за книги, писани от Марин Бодаков в „Егоист“, дори не ми е хрумвало да си помечтая, че той би могъл да каже няколко думи за моя книга.

И то какви думи! 
*

„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно“, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения. Книжка на сладките предчувствия. „Магазинче за обли камъчета” предизвиква щастие, защото обещава, че сезонът ще се смени – и всичко ще е по-хубаво, дори още по-хубаво. И стихотворенията й предизвикват щастие, защото не лъжат. Мария Донева пише извън модите, извън диктата на времето, пише задушевно – неща, които ти се прищява да си препишеш на ръка, като самотен ученик. Вложената в тях човешка добрина напомня за света на първомайстора Валери Петров, чиито рими спяват хармонично света ни, свят мъничко тъжен, но вече подреден и очовечен именно от поезията. Закачливостта й напомня за пакостливата мъдрост на Виктор Самуилов. А просълзяващата песничка „Буболечка“, посветена на бабичката, за която „хапчетата са сметало/ и отмерват часовете“ е посестрима на „Баба” на Екатерина Йосифова… И въпреки това, Мария е неподражаема. Тя вярва, че стихотворението е като бебе, сложено в кошница и пуснато да плава по вълните. И вече всичко е в ръцете на човека, който ще го види в прилива от гласове, ще го спаси от живите вълнения на мъртвите езици, ще вложи своя смисъл в звуците и ще ги направи думи. Наскоро попаднах на статус във фейсбук, според който „едва ли има по-зареждащо нещо от тичащите към училище деца една минута след звънеца”. Има, има – новата стихосбирка на Мария Донева.
*
Марин Бодаков, „Култура“ 

В сряда в „Орловска 10“

На 12 декември ще бъда в Габрово, в галерия „Орловска 10“, която се намира на улица „Орловска“ №10.
*
Била съм вече там – през февруари.
Беше много студено тогава, аз не познавах никого в Габрово, пътувах с влак и се тревожех, че може да не се оправя с прекачването на Плачковци. Имаше много сняг, и в Балкана, и в града.
На гарата ме чакаше Ива Съйкова, пихме кафе с домашен кекс, поговорихме си за Гърция, за книги, за хубави неща. А вечерта дойдоха толкова мили хора, и те – на среща с непознат, и разговаряхме, аз даже пях, останахме в галерията до късно…
*
Сега нямам търпение да дойде сряда.

Ще разкажа за новата си книга и ще рецитирам с пилешкия глас, и ще се видим.
И знаете ли, класната ми до 8 клас живее в Габрово и може да дойде! Другарката Гребенарова! Тя се е пренесла да живее там след пенсионирането, майка й издири телефона и се чухме снощи!
Ами, това е.
Мястото и часът на срещата – Габрово, галерия „Орловска 10“, 14 декември 2011, 18,30 часа.
Заповядайте!
*

Покана за утре вечер

Вижте какви сладки хора работят в Библиотека  „Родина“ в Стара Загора!
Ето я поканата, която са измислили за представянето утре вечер.
От техния труд и въображение и мило внимание,
да направя един извод за себе си –
имам ли поводи да се изненадвам и да благодаря,  значи съм щастлив човек.

pokana_stz2

*
Благодаря! 🙂

Удивителен отзив от Драгомир Йосифов

*

‎…с новата книга на Мария Донева в ръка – „ароматно книжно тяло“. Толкова е чудесно, че ти се иска да обитаваш всяко едно от тези стихотворения. или да ги сложиш като ръкавица. или да ги разтвориш като чадър. да ги пиеш като сок или като бета-блокер (всекиму според нуждите). чудно нещо – тук даже съюзите и междуметията, да не говорим за по-солидните части на речта стават същества и надигат страниците на книгата. даже тъгата, тревогата и искрите ужас от потъркването о празното – и те някак прекрасни, опасно чак…
Възторг.
В момента е започнало представянето на книгата в София. А снощи е минало представянето на „Наивно изкуство“ на Марин Бодаков, стихосбирка, която по съвсем друг начин обичам и преживявам…
…както казват и двамата автори: Ехааа, че хубаво 🙂
Стиховете на Мария предизвикват към тихо звънлив, концентриран, вибриращ вътре в себе си живот. Нейните стихове ме правят радостен и тъжен (стиховете могат и това все пак, макар че е забравено изкуство) – само на страница разстояние, само да ред разстояние, само на запетайка разстояние. Прелестна chinoiserie върху неща, които не виждаме и сме пощадени.Една укротена Марина. А Марин отваря огромни пространства с кратките си редове, въвежда бризантни паузи, които правят обичайния смисъл на думите недействителен, пулверизира ги. За да удари рядко, но кърваво – като стоматолог-маниак в самия корен на болката. Удивителни поети, удивителни приятели…
Като прочетох сега за недействителността на думите, се сетих, че и двамата пишат не с идеи, чувства, символи, знаци, а с думи. И при двамата думите играят особени, съсредоточени танци – сарабанди и жиги при Марин; менуети и някакъв странен вид спираловидни танци при Мария :). Танцувайки, думите се отдалечават от грубата си употреба и се намират една друга според почти алхимически афинитети. Като малки Заратустри 🙂
(Удивителни поети, удивителни приятели…)
Мария Донева – „Магазин за обли камъчета“; Марин Бодаков – „Наивно изкуство“. И двете – на издателство „Жанет 45“; и двете – 2011. :))

„Магазин за обли камъчета“ – представяне в Стара Загора

Библиотека Родина 
и
Радио Стара Загора

ви канят
на представянето на книгата със стихове 

 

на Мария Донева

 

„Магазин за обли камъчета“

на 7 декември, сряда, от 18:00 часа
в радио Стара Загора, зала Фоайе
Книгата е издание на ИК „Жанет 45“.
Редактор е Виктор Самуилов, а художник на корицата – Христо Гочев.
В нея са събрани стихотворения за весели и тъжни дни.
Подарете си един час без грижи, усмихнат и спокоен час за поезия и радост.

Лятна снимка

Днес прането изпръхва
изведнъж, на момента,
и градът си отдъхва,
цял във злато и мента.

Светлината узрява,
зачервена и сочна,
и следобедът става
за запомняне точно –

ето босите лапи
на детенце в количка.
Ето цвят, който капе.
Ето свят.
Ето всичко.

Добре дошли!

Програмата до края на годината.

„Магазин за обли камъчета“ всъщност е пътуващ магазин.
Представям си, че съм в Дивия Запад и пътувам през прерията с дилижанс, с боне, чадърче и чифт пищови, и товар от мечи кожи, кафе и мъниста за продан.
Само дето вместо мечи кожи, кафе и мъниста си ходя с книжката.
Ето го маршрута до края на годината:
След Хеликон – Бургас,  следват:
1 декември, 19:00,  галерия „Снежана“, София
7 декември, 18:00, залата на Радио Стара Загора, Стара Загора (ще го потвърдим до довечера)
14 декември, 18:30, галерия „Орловска 10“, Габрово
17 декември, 18:00, Младежки дом, Кортен
20 декември, 19:00, „Петното на Роршах“, Пловдив – заедно със Стоил Рошкев и „Няма такъв булевард“
21 декември, 19:00, Чайната, София – Коледен концерт с джаз и поезия
26 декември, 21:00, Студио 5, НДК, София – Любовна история за дванадесет месеца, тромпет, пиано и глас – новогодишен концерт 🙂
Ех….
Камъчета, играчки, стихотворения, и всяческа радост!
knigi

„Магазин за обли камъчета“ – представяне в София

ИК „Жанет 45“
на 1 декември 2011 г. от 19 часа
усмихнато ви кани
в галерия „Снежана“ на ул. „Иван Денкоглу“ 30, София
на представянето на новата книга със стихове на Мария Донева
„Магазин за обли камъчета”
Това е книга, писана на шега от някой, който взема смеха насериозно.
В нея има домашно приготвени вкусни стихове.
Хора от улицата, които бързат да се приберат в спокойните си къщи.
Животни, растения, камъчета от реката.
Времена, места и гледки, които могат да изпълнят деня ви с радост, ако им обърнете внимание.
Стихове за онези хубави, прости и трайни неща, които се дават безплатно и точно затова са безценни.
Добре дошли!