В понеделник – „Магазин за обли камъчета“ в Панагюрище

В понеделник ще бъда в Панагюрище, ще казвам стихотворения в Градска библиотека „Стоян Дринов“.

Стара Загора е на 196 метра надморска височина, а Панагюрище – на цели 550, значи ще се издигна с 354 метра. На това му казвам аз възвишение.
От Сърнена Средна гора ще се метна в Същинска Средна гора.
Райна Княгиня е родом от там.
Реката им се казва Луда Яна.
Имат режим на водата (NB Да си нося вода!)
Правят яйцата по панагюрски.
Там е открито златно съкровище (първо се сещам за бонбони Ритон и бонбони Амфора)
Бърборя от вълнение, а всъщност искам да кажа, че нямам търпение да отида в този град, в който не съм била никога преди. Интересно как пътуванията ми в последните години имат имена на библиотеки и на книги. Това е наречено на „Магазин за обли камъчета“.
По пътя ще шия.
После ще говоря пред публика, в която няма да има нито едно познато лице. Ще кажа стихотворения от различни времена и от различни книги. Ще се запозная с нови хора. Сигурно ще има любопитни и смешни неща, които ще видя и ще чуя.
Иска ми се вече да е понеделник, 17,25.
Здравейте, мили и добри хора от Панагюрище! 🙂

Русе

Прибрах се от Русе в блаженство.
Чувствам се уютно, топло, вкусно и равномерно добре навсякъде в себе си. Чувствам се като добре сварено картофче.
И цялата съм в благодарност. Това е едно от най-страхотните пътувания, които съм имала, без нито грам притеснение или неудобство. Разбира се, благодаря на Ваня Хинкова и на нейното семейство и приятели и колеги и на целия град, който за мене е Градът на Ваня.
Но също така благодаря за стихотворенията.
Ако правех банички или фаянсови плочки, или карах тролей… Никоя друга работа или професия не би ми дала възможност да пътувам така, за да виждам хората и да им казвам думи тихо, и да разбирам, че това са техни думи и говорят за техни неща. Такова близко и топло общуване нищо друго не може да ни даде, само стихотворенията.

Добавям няколко случайни снимки, човечета, които уших във влака, река, лодка. Нямам снимки от града Русе във фотоапарата си, нито от улиците, нито от събитията от Нощта на музеите. Абе това не е град за една снимка, нито за една вечер.

Чувствам се в омая.
Искам пак в Русе…

 

На 19 май – в Русе!

Аз вече съм била в Русе, точно в навечерието на Коледа 2010.
Беше толкова хубаво,
че сега нямам търпение да отида пак – на 19 май от 18:00 в Хеликон.
Очертава се чудесна седмица – един важен рожден ден и две приказни пътувания.

На 17 май – среща в Казанлък!

На 17 май от 18 часа в Литературно-художествен музей „Чудомир“!

Свързвам Казанлък с хубави и вълнуващи преживявания. Имам награда от конкурса „Магията Любов”. Работила съм по два проекта с казанлъшкото сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”. Гостували сме и с театъра от Раднево. Тук живеят мои любими приятели. За мен ще бъде чест да представя стиховете си пред четящите хора в град Казанлък, и то точно в навечерието на 24 май.

Предимно зайци

Предимно зайчета ще ме съпровождат по пътя към Добрич.
И така, от 18:00 във фоайето на Голямата концертна зала в читалище “Йордан Йовков – 1870″ ще се похваля с „Магазин за обли камъчета“.
Надявам се да не се размина с никое от хубавите неща, които ме чакат по пътя.



Ето и едно зайче от „Меко слънце“.

Подминах зайче на поляна,
а то към рейса не погледна.
И мен внезапно страх ме хвана,
че аз го виждам за последно,
че няма пак от тук да мина
и няма смисъл да пътувам.
Че с нещо важно се разминах.
Че все едно не съществувам.

Мария Донева и Стоил Рошкев гостуват в Пловдив

ЖАНЕТ 45 и Литературен салон SPIRT AND SPIRIT Ви гарантират приятна вечер!

За своите нови книги ще разкажат специалните гости –

Мария Донева за „Магазин за обли камъчета” и Стоил Рошкев за „Няма такъв булевард. Посткомунистически разкази“ 

20 декември 2011 (вторник) 19:00
Петното на Роршах , ул. „Йоаким Груев“ 36, Вход свободен

Добре дошли!

Магазин за обли камъчета от Мария Донева

Това е книга, писана на шега от някой, който взема смеха насериозно.
В нея има домашно приготвени вкусни стихове.
Хора от улицата, които бързат да се приберат в спокойните си къщи.
Животни, растения, камъчета от реката.
Времена, места и гледки, които могат да изпълнят деня ви с радост, ако им обърнете внимание.
Стихове за онези хубави, прости и трайни неща, които се дават безплатно и точно затова са безценни.

„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно”, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения….Пълният текст от Марин Бодаков четете във вестник  Култура – Брой 43 (2661), 16 декември 2011

Няма такъв булевард от Стоил Рошкев

„След един роман и две стихосбирки Стоил Рошкев стига до сборник с разкази, в които разказва играта на реализма. Как? Чрез самото оголване на похвата за вкарване на реалност в текста. Всеки разказ крещи от улична, медийна, политическа и прочее реалности, но докарани до ръба на собствената им пустота, в ситуации, пронизани от смислова нищета и понякога отиграни в иронически езиков колапс. Посткомунистическото в тези разкази се излъчва от самото похотливо тяло на Държавата, продължаващо да наднича почти отвсякъде – в разлигавеното омесване и между частен и „държавен“ живот, в битовото бездарие на българската политика, в слепотата на медийните привидности и в крехкото безсилие на човека, който отмалява пред „нормалността“ на безсмисления си живот. Най-безпощадната политическа проза, която имаме днес.“
Пламен Дойнов

За Стоил Рошкев и „Няма такъв булевард“ БНТ, Автор: Елиана Димитрова

Валентин Дишев, DICTUM – разговор със Стоил Рошкев и Лора Шумкова