Априлско поколение

Картинка

 

Априлското поколение тази година се очертава малобройно. Ясно защо – всичко е излязло на паша, и стока, мале, и  мака (каквото и да е маката!). Как да стоя и да шия бавно, като ми се правят бързи неща. Като преброих мишките – горе-долу колкото пръстите на една ръка с много пръсти… и прегледах блога… Ми то ако се съди по блога, аз нищо не съм правила.
Но не е така. Изведнъж животът ми се препълни с ангажименти и радостни случки, по цял ден тичам насам-натам, пътувания имах и още предстоят – до София в Прогресивното училище и до Пловдив в Английската гимназия; и Маратон на четенето в Стара Загора, и конкурсът „Писма до себе си“ – довечера е награждаването, и „Въображаема книга“ на децата от клуб „Без заглавие“ подготвяме, и Великден се е задал, какини ще дойдат, и… и… абе ВСИЧКО!
Мишките не успяват да се доредят до ръцете ми.
Пък и аз нямам норма. Просто споделям наблюдение.