Ние се обичахме…

 

Ние се обичахме. Сега
даже сме загубили представа
колко бе дълбоко и кога
то изчезна – без да се смалява.

Ние се обичахме. И пак
можем да усетим, щом си спомним
ласките, дълбоки като мрак,
вдишването дълго и огромно –

ние се обичахме. Това
си остана в нас, не е отнето.
Но тъгата е като трева
и скръбта си сменя силуета,

и едно откъснато листо
трепка и от вятъра се плаши.
Ние се обичахме. И то
няма как да спре да бъде наше.
 

Какво повече?

Земята се върти и те отнася,
а аз във капка от любов се давя.
Дори и липсата ти е прекрасна.
И повече какво да се направи?

Как мога да ти кажа: обикни ме,
кажи ми от кого да те измоля…
Повтарям си любимото ти име
и името ти има вкус на пролет.

 

 

Такава

 

Много съм се захабила.
Кожата ми ме издава.
На кого ще стане мила
старичка жена такава?

Мислите ми – умни средно –
взех наум да ги спестявам.
Кой с възхита ще погледне
никаква жена такава?

Прекалено ли избирах,
шанс съдбата ли не дава?
Как се случи – не разбирам.
Боже, аз не бях такава.

Стара сврака, куцо пиле,
кукувица с лоша слава.
Няма кой да ме окриля,
нито да ме защитава.

Зиме, лете – тежко време.
Ум умува, пулс пулсира.
Или дявол да ме вземе,
или Бог да ме прибира.

 

В Нощния блок на Хоризонт

 

Толкова е топло и уютно при Кармен!
Довечера ще мога да чуя как сме разговаряли.
Не искам да забравя тази вечер.

Благодаря!

Обичам ни

 

Обичам как се чувствам, докато слушам музиката, обичам гласа на Марина, обичам публиката, особено тези хора, които познавам, и онези, които идват за първи път, също така снимките на Евгени Димитров, и това, че ние сме си ние на тези концерти.

А сега почивката може да започне.

Аз бях в Пловдив

 

Чудна среща в Пловдив. Очарователно-безгрижна и много весела, знаете ли колко се смяхме! В София бях много по-стегната и тревожна, а снощи беше тъй леко…
И аз ходя на срещи с писатели, особено на такива, които харесвам и чиито книги обичам. Всеки път си мисля – да занеса ли букет, или някакво подаръче, което не тежи, бива ли да го занимавам със себе си, как хем да не отнемам време, хем да изкажа целия си възторг…
Знам какво получавам от вас. Цялото време и внимание, всичко, което стои зад тихото ви присъствие в залата. Толкова много ви обичам, хора…
А Гери ме смая – отглеждала е цяла година едно цветенце, което не успях да занеса до Стара Загора, и сега ми го връчи, пораснало и зелено! Гери прави това и с книгите – от печатницата те отиват в борсата, докато си намерят човек със свободни ръце и сърце, който да ги прибере в дома си.
А Ерна ме обсипа с благодат. С луковици, лодки, морета, цветя и червена чушка за разкош!
И така, година след година, много години вече, се виждаме, и се познаваме, и си даваме надежда. В Пловдив и в живота.
Благодаря ❤
Ето няколко снимки, които си набрах от страниците на хората из фейсбук – от Деа Воскресенска, Светла Герджикова, Елеонора Кълвачева.