Като си мисля за предишната ни среща в Русе, миналата година, споменът ми е оранжев, сигурно защото това е цветът на Хеликон. И аз се бях издокарала с оранжева фанелка, за да се вижда, че съм вътрешен човек. Аз чета всеки ден. А ти? Така пише на фанелката, и е вярно.
Споменът от срещата ни онзи ден е син. Толкова син:

Пътуването ми към Русе е уверено, тихо-нетърпеливо, пътуване към сигурно място. Нищо не отнема от привързаността ми към града. Не към града, а точно и специално към Хеликон-Русе, улица „Александровска“, хората, които обичам и местата, на които съм била.
Нищо не отнема, а всичко прибавя, задълбочава, разхубавява моята обич. Усещам, че към нея се е добавило нещо и от книгите на Иван Станков, от „Спомени за вода“, а също и от новите разкази, които предстои да бъдат издадени.
Вече познавам много от хората, които идват на нашите срещи. Хора, аз виждам как растат децата!
Ние идваме с новите си любови, с новите си бебета, с изкласили деца, с непоносими загуби, с новини за разказване, с прегръдки за даване. С безкрайна умора, с безкрайни надежди. Ние се гледаме и наистина се виждаме.
Сърцето ми е изпълнено с благодарност.
Ще взема назаем няколко снимчици, за да си имам хубости и радости в блога, а целият албум на Ваня Хинкова е тук.
Едно разбрах аз. Любовта идва там, където вече я има.

Ще се видим!
Към днешна дата програмата ми за май е такава:
3 май – на премиерата на „Помня Едем“ на Данка Калчева в РБ – Стара Загора
4 май – „Любовта идва“ в Хеликон – Русе
10 май – Европейска нощ на литературата (ще чета Селя Ахава)
11 май следобед – среща с ученици в 53 училище в Орландовци
11 май вечерта – премиерата на Ваня Могилска в София
16 май – среща с ученици в Пето основно училище в Стара Загора
18 май – на Каралийчевите празници в Стражица
19 май – „Джазът пее на български“ във Велико Търново
20 май – „Джазът пее на български“ в Чайната в София
24 май!
29 май – „Любовта идва“ в 8mamas в Бургас

Ние може да се виждаме за първи път, може и никога повече да не се срещнем.

Но през часа, който споделихме, беше толкова уютно и вълнуващо, чиста радост, чиста тъга, чиста близост, че аз наистина имах нужда от допир, преди да се разделим. И всички, които дойдоха накрая, за да се погледнем съвсем отблизо, и ми дадоха прегръдка, всъщност ми дадоха нещо много повече.Ние си имахме един общ час безсмъртие и си тръгнахме с обикнати сърца.

Мисля, че затова се правят такива срещи. За какво друго?!

Благодаря! ❤
София, Весела, Петко, благодаря ви, че ми подарихте тази среща.

Тези дни си го мисля:
Ние се обграждаме със себеподобни. Понякога изглежда, че е по принуда на обстоятелствата, но не е така. Ние ги намираме. Може да се получи непринудено и естествено, може да е внезапно като чудо (чудесата рядко са постепенни), може понякога да се наложи да положим усилия, да пропътуваме километри, да направим жертви и да претърпим загуби, докато го постигнем.
И тъй – ние сме сред подобни на нас хора (животни, предмети, места също).
Алпинистите познават много алпинисти. Петокласниците се движат предимно сред петокласници. Почитателите на нощните клубове имат много познати, които посещават същите нощни клубове като тях.
Всички около мен четат книги и огромната част от тях обичат поезията.
Ако ме попита някой – кой днес чете поезия, без да се замисля, ще отговоря – ВСИЧКИ. Може някои да не четат активно, но преди са чели и им личи. Личи им.

Аз пък вчера бях в Нова Загора, в библиотеката към НЧ „Д.П.Сивков – 1870“.
Все едно винаги съм била там. Беше едно от най-хубавите ми пътувания, без нищо смущаващо, само радост и усмивки, и приятни вълнения.
Непременно ще отида пак. И всеки път, когато минавам наблизо, ще се отклонявам, за да кажа здравейте в библиотеката. Дори вече имам планирана дата – на 28 март ще бъда на ученическия театрален фестивал „Арлекин“, за да ръкопляскам на „Мигчетата“.

Ех, Нова Загора…

❤

Толкова е топло и уютно при Кармен!
Довечера ще мога да чуя как сме разговаряли.
Не искам да забравя тази вечер.

Благодаря!

❤

Честита Нова година и честита нова книга!

🙂

Чудна среща в Пловдив. Очарователно-безгрижна и много весела, знаете ли колко се смяхме! В София бях много по-стегната и тревожна, а снощи беше тъй леко…
И аз ходя на срещи с писатели, особено на такива, които харесвам и чиито книги обичам. Всеки път си мисля – да занеса ли букет, или някакво подаръче, което не тежи, бива ли да го занимавам със себе си, как хем да не отнемам време, хем да изкажа целия си възторг…
Знам какво получавам от вас. Цялото време и внимание, всичко, което стои зад тихото ви присъствие в залата. Толкова много ви обичам, хора…
А Гери ме смая – отглеждала е цяла година едно цветенце, което не успях да занеса до Стара Загора, и сега ми го връчи, пораснало и зелено! Гери прави това и с книгите – от печатницата те отиват в борсата, докато си намерят човек със свободни ръце и сърце, който да ги прибере в дома си.
А Ерна ме обсипа с благодат. С луковици, лодки, морета, цветя и червена чушка за разкош!
И така, година след година, много години вече, се виждаме, и се познаваме, и си даваме надежда. В Пловдив и в живота.
Благодаря ❤
Ето няколко снимки, които си набрах от страниците на хората из фейсбук – от Деа Воскресенска, Светла Герджикова, Елеонора Кълвачева.

Изчаках да мине малко време, но вълнението ми не иска да стихне. И аз не искам да стихва. Получих толкова много топли прегръдки, че не трябва никога повече да ми бъде студено.
Не можах да обиколя панаира, защото идваха мили, сладки хора да си поговорим, да им подпиша книга, или пък „аз си купих книгата още преди това, но може ли малко да я подържите?“
Няма как да се отблагодаря за цялото внимание, радост и топлота, но мога да мисля за тях, да ги запомня и да се опитам да бъда на висотата на празника, всеки ден.
Видях отдалеч лица на приятели, които после не успях да поздравя.
Получих похвала от господина, който се грижи за озвучаването, и от охранителя. Това значи много.
За мен това беше голяма вечер. Много важна. Вие бяхте там.
Ето няколко снимки, които взех от фейсбук, снимките са от Стефка Крушарова, Любомир Перчемлиев, Зина Чаушева, Зорница Христозова, Симеон Аспарухов, Ивелина Чолакова и Радослав Чипанов.
Има също и видео, на което много се радвам. Погледах от тук – от там, и установих, че да, наистина съм силно притеснена, необичайно, и я, ами че аз не съм дебела!
Сърцето ми е пълно с благодарност.

Макар че, като се замисля, тези кавички за какво са ми?
Пловдив ми е любим, без кавички, с кавички, всякак.
И тъй, премиерата на новата книжка в Пловдив ще бъде в понеделник, 19 декември, от 18,15 в Bee Bop Cafe.
За гостите е от 18,15. За мен е 18,00, но като се добави вечното закъснение… Надявам се да се видим там!
❤