Рисунчици с морска вода

Картинка

 

Водата се нанася с перо от чайка.
Когато рисунчиците изсъхнат, залепят им се марки и се изпращат на важни хора по пощата.

Да.

Топлинката сутрин се успива,
все по-трудно, все по-късно става.
Роклята й, жълта и ръждива,
е започнала да отеснява.

Лятото за път ли се приготвя?
Светофарът на луната свети.
Лястовиците са нервни котви,
напосоки хвърлени в небето.

Топлинката зрее, натежава.
Ляга си, преди да падне мракът.
Лятото защо си заминава?
Сигурно ли е, че ще го чакат?

Унесено стихотворение

 

Заслужена умора
по клепките те гали.
Сънят ще дойде скоро.
Мечтаеш ли? Заспа ли?

Звездите караулят
с наметки от мастило.
Луна със цвят на дюля.
Тъга с прибрано жило.

Гнезда уютно скрити
сред сенките грамадни.
Прозорците – отвити.
Завесите прохладни

безшумно се полюшват.
И както си мечтаеш,
сънят до теб се гушва,
за да го приласкаеш.

Тихо, безкрайно тихо

Това е една много красива и много тъжна песен.

Шибил Бенев ни я предложи, и аз й направих едни думички на български.
Те не са много хубави, когато просто ги чете човек. Трябва да си пуснеш песента, да я слушаш и да следиш текста. Тогава нещата излизат, както трябва.

Тихо,
безкрайно тихо,
изплува тихо над града луната,
златиста, кръгла
като монета,
с която можеш да си купиш всичко…
Но ти я пускаш да блести
в небето горе…
Това, което
искаш, беше твое, но сега го няма.
И ти разглеждаш
своите ръце,
така безсилни
да задържат
една любов,
любов добра,
която спеше в тях, златиста, кръгла,
като луна…
Сега я няма,
залезе в мрак,
и мракът тежък дави ти сърцето,
ти потъваш, сам,
без любовта,
без дъх, без рози, без целувки тихи…
Така ненужен и виновен.
И не разбираш как без любовта ти тук
изчезна всичко, и угасна в прах
от минали любови,
и те наскърбява
даже и луната,
луната,
луната…

Сладко

 

Луната е като котлон,
а покрай нея – на кристали
звезди от мента и лимон,
от капки мед и портокали.

Небето тихо се топи
и в гъстите му, сладки пари
щом вятърът се потопи –
той пръстите си ще опари.

И свеж, и лепкав мирис тук
теченията ще довеят –
на нежен захарен памук,
и на звезди, които тлеят.

 

 

Истината за Луната


Една от най-строго пазените тайни е свързана с химичния състав и строежа на Луната. През вековете много пъти са били формулирани хипотези по този въпрос, но окончателно той е изяснен на 20 юли 1969 година, когато за пръв път човешки крак стъпва на лунната повърхност.

Всеки е виждал снимки от събитието.

За съжаление тези снимки са фалшифицирани.

НАСА, ФБР, КГБ, ДАНС и Любка Кумчева знаят истината за Луната, но са обещали на майките си да не я издават. Майките им също я знаят.

Съвсем случайно аз попаднах на фактите за Луната.

Има още