В Стрьомстад.
Зад всеки ъгъл.

Виж сега тези мъниста:

Наричат се перлер и от тях могат да се правят фигурки, украшения, ключодържатели, подложки за чаши и каквото още му хрумне на човек. Редят се на принципа на гоблените върху специален борд и после се разтапят с ютия.
Защо?
Защото е забавно, интересно, занимателно, особено моментът с гладенето (през хартия за печене, да не се обърка някой!).

И от дума на дума, реших да нанижа малко мартенички. Знам, че прабългарите не са редили пластмаса на конци със съмнителна естественост, но мартеничките са символ, нали знаете? Аз реших да не ставам по-голям католик от хан Аспарух тази година.
Да де, от папата.

Хей, пролет иде в родния ми край!