„ИССЪН БОШИ“ – ПРЕМИЕРА

На 10 и на 11 септември от 19,30 часа
в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)

театрална формация „Сенджу”

ще представи за нас премиерата
на кукления спектакъл
„ИССЪН БОШИ”


Режисура: Любомира Костова
Ментор: Сенджу Такеда
Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова
Асистент сценограф: Виктория Андрекова
Музика: Мария Михайлова
Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика
Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов
Стихове: Мария Донева
Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД
Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД)
Изработка на кимоно: Дора Сомова
Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева
––––––––––––––
Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.

Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че:
„Целият свят е така подреден!
Аз ти помагам – ти утре на мен!“
*****************************************
Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.

Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК,
а аз ще добавя от себе си текста на една от песните
. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега.
На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“,

но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤

И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.


ХироХанако
Искам детето ми да е щастливо.
Да е послушно, а не инатливо.
Искам да бъде покорно и сладко,
чисто облечено, сресано гладко.

Колко служители, колко учители,
и възпитатели, и придружители!
Как е възможно това да се случи?
Писане, четене тя не научи!










Много е трудно да бъдеш баща!

Искам детето ми да е щастливо!

Хвърлям напразно пари за уроци!

Толкова опити – нищо не става!










Вечно сърдит ми е моят баща!
Искал да уча! Аз не че не ща,
само че туша не иска да слуша,
капе, разлива се и лъкатуши.

Думите гонят се по редовете.
Да нарисувам човек или цвете –
мога. И искам. И знам. И обичам.
А пък дори не успявам да сричам.


Искал да уча! Аз не че не ща!

Аз не чета, но рисувам красиво!

Аз ще рисувам цветя и потоци!

Жалко, но аз съм си просто такава!

„Банда Бацили“, очакване

Картинка

 

Днес бях на репетиция. Видях куклите. Чух песните.
О, песните!
Това се очертава да стане най-сладурската гнусничка пиеса, която съм гледала, на важна тема и с чудесни актьори зад мегаизразителните кукли.

„Банда Бацили“
Автор: Мария Донева, Янчо Иванов
Режисьор: Янчо Иванов
С участието на: Янчо Иванов, Биляна Райнова
Сценография: Живко Кънев
Музика: Пламен Петков

 

Много се смях, а работата е още в началото. Премиерата е планирана за 7 април.
Щракнах няколко снимки, макар на много ранен етап от репетициите, имаше какво да се види. Ще има и за слушане, и за пляскане в такт, и за тананикане.
Аз съм позабравила стиховете и се смях и на тях.
Новото ми най-любимо е:
Спи спокойно, спи до късно, нани-на, детенце мръсно.
Аааа, ето го точно както е в пиесата:

Нани-на, детенце мръсно!
Спи спокойно! Спи до късно!
И по гръб, и на обратно!
Спи дълбоко и приятно!
Ще получиш изненада,
точно както ти се пада:
чудни болки във корема,
кашлица и сочна хрема!

Сочна хрема, моля ви се!
Хайде, чакаме премиерата, и да си миете ръцете, ей!

Принцеса

Картинка

 

Това е тя. Зад кулисите се вслушва в гласовете на публиката.
Влизат в салона.

 

После спектакълът започна.

В тъмното Принцът прошепна:
– Принцесооо…
А едно момиченце от публиката каза:
-Да?

По време на спектакъла не правих снимки, защото е селско и неправилно. След спектакъла имаше поклон, после с Ваня и Ива се снимахме.

 

Сега да пожелаем дълъг живот на „Въздушната принцеса“.

Тук кукли държат котка:


Аз помолих да ми дадат един плакат и го заковах на вратата на стаята ми.

 

А точно в този момент пия изветряло бяло фраголино и няма никакви изводи от всичко това. Красотата преминава през очите ни и може би все нещичко от нея остава в нас.

 

„Въздушната принцеса“

Картинка

Ужасно е скучно да бъда послушна.
Нали съм принцеса! Нали съм въздушна!
Дали ме харесвате? Хич не ви питам!
Когато поискам, в небето отлитам.

Така си живея, щастлива и волна.
От себе си аз съм напълно доволна.
Не можете вие на мен да се месите!
Каквото им хрумне си правят принцесите.

 

Премиера – на 23 февруари!

Банда Бацили

 

Задава се! Задава се!
Нова детска куклена пиеска се задава!
Аз съм най-големият почитател на Държавен куклен театър – Стара Загора, и представяте ли си какво нещо е за мене – да участвам в техен спектакъл!

Пиесата ще се казва „Банда Бацили“, ще има много музика и песни, и приключения, и кукли! Янчо Иванов ме покани да напиша стиховете. Работата се пече, тази зима ще има премиера. Ех…

Таня Калчева ми каза, че може да се похваля още „на зелено“ и да сложа в блога малко текст.
Значи, това е моментът, когато момиченцето Ани насън се е превърналo в малко бацилче и отива в училището за бацили. Това е първият урок:

 

Никой не знае как се появили
древните, първи в света, пра-бацили.
Много по-стари са те от човека,
много по-умни и силни! Да! Нека!

Още в прастарите тайни папируси
има рисунки с бацили и вируси.
Има камшичести, има бастунести,
с точки, с опашки и разни кратунести.

Дребни били те и лесно се криели.
Древните хора храната не миели,
пиели мътна и блатна вода,
ходели мръсни – такъв бил реда,

вечно стояли със мазна коса,
бършели си със ръкави носа.
Чак се вълнувам, бацилчета! Зная –
че на земята за нас бил е Рая!

Но ще ви кажа, да знаете вие –
често налага ни се да се крием,
да се стаяваме, да се скатаваме
и от измиване да се спасяваме.

Хората се изхитриха така,
мият се често, ръце и крака,
ползват наред шампоани, сапуни,
вече направиха ни на маймуни,

и затова всеки честен бацил,
за да не бъде злочест и унил,
има за цел благородна, висока
да си научи перфектно урока.

 

Въздушната принцеса, очакване

 

Казвам ви, за да чакаме заедно:
В театър „Възраждане“ от вчера започнаха репетициите на нова-новеничка куклена пиеса за деца: „Въздушната принцеса“.
Интересно ми е как ще стане, защото приказката е много хубава, хората от екипа, които познавам, са талантливи, а също и защото написах думите на песничките и
знаете как е. Човек влага душата си в някои работи и завинаги е свързан с тях.

Премиерата ще бъде вероятно през януари.
А пък аз тук ще сложа един текст, който артиса, но все пак подсказва нещо.
Представете си: Крал и Кралица, Принцесата е омагьосана (или е в пубертета)

Къде ли сме сбъркали? Как ни се случи?
Принцесата нищо добро не научи.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Дете ни е. Грижим се. Пример й даваме.
Съветваме, учим и я възпитаваме.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Не мисли. Не слуша. За нищо не пита.
Скучае, ругае, фучи и излита.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Какво се обърка в дома ни? Детето
не чувства и капчица милост в сърцето.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Най-лесните кукли за пръсти

 

В скоро време ще дойдат една група малчугани да ги забавлявам и като си помислих, ето какво измислих.
Ще си съчиняваме истории, но за да участват непосредствено всички деца, реших да си направим куклено театърче с кукли за пръсти. Така героите ще се виждат и ще си общуват, ще могат да се намесват в действието и да се разхождат от приказка в приказка.
Направих 20-30 примерни герои, само не съм ги залепила, за да не се смачкат преди да са влезли в употреба. Те, децата, и сами ще могат да си нарисуват, каквото им хрумне. Не знам по-лесно от това.
Спомних си, че на Панаира на книгата тази зима издателство Точица така представи „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“. 
Добрият пример трябва да се следва!

Джелсомино в Страната на лъжците

Имало едно време една любима книга.
Тя била моя.
Чела съм я много пъти. Колко много? Безброй.
Толкова много, че след като минаха 20-30 години и напълно я забравих, още я помня.
ИСТИНАТА СЕ РАЗКРИВА – НА ВЛАДЕТЕЛЯ ГЛАВАТА Е ПЛЕШИВА!
И други такива важни неща, всичко помня. И конската опашка на Ромолета. Помня имената на героите. Помня рисунките. Помня смисъла.

Когато разбрах, че предстои премиера на Старозагорския куклен театър – „Джелсомино в Страната на лъжците”, просто трябваше да го гледам. Получих дар – два билета за премиерата. Не! Не беше достатъчно скоро.
Затова отидох да гледам Джелсомино цели три дни преди премиерното представление.
Аз съм Човек С Привилегии.
Салонът беше пълен с деца (Децата са Истинските Хора С Привилегии.) (Копнежът по Рая е копнеж по детството.) (Напуснеш ли го веднъж, никога не можеш да се завърнеш в него, както Кандид не може да се върне в Елдорадо.) (Бил си там, знаеш пътя, върни се! Е, не може. Точка.)
А мен представлението ме върна.

Не съм препрочела книгата преди това, не съм някоя даскалица, която проверява за грешки и отклонения от темата.
Представлението беше страхотно!

Модерно, шантаво, изненадващо, живо, а в същото време ми даде точно същото усещане, което си спомням толкова ясно. Хем интересно, хем малко неуютно, защото Джелсомино наистина има проблем и е нещастен и отхвърлен, и приятелите му са странни, и трябва да се крие и да се промъква, да търси помощ от непознати, да разбира неразбираемото и да се бори с непобедимото, а през цялото време да се опитва да се промени. Ама не може да се промени, не може. И докато се мрази и се обвинява за това, че е такъв, какъвто е, губи сили. А когато заживее със себе си, когато застане рамо до рамо със себе си, му идва сила и може да победи всичко.
Знам, че звуча неясно и, да пази Господ, може би малко лигаво, но имам предвид съвсем конкретно нещо.

Джелсомино е кукла. Гласът му е човек, голям и силен човек. Докато се срамува от гласа си, докато се плаши от силата му, Джелсомино е колеблив, несигурен, носен от съмнения и сенки без лица. Трябва да плати много скъпо, докато повярва, че гласът му не е негова слабост, а част от него, негова сила. Тогава сенките се махат, Джелсомино и неговият глас стават едно и човек усеща такава радост, такова облекчение…

Друг най-любим момент в спектакъла ми е моментът, в който котето Дзопино се освободи от стената, и когато той виждаше гласа и каза, че го харесва.
Май трябва да изписвам Гласа с главна буква, той е главен герой все пак, а?
И когато най-после някой хареса Гласа и започна да му се радва, и си галеше гърба в него, и му каза хубави думи,

божичко, какво освобождение е това. Някой да те обикне за всичко, даже заради онова, което не харесваш в себе си, и даже точно в него да се влюби. Това си е любов, откъдето и да го погледнеш.
Някой път трябва да те обикне друг (човек, котарак, каквото ще да е), за да ти покаже как и да се научиш сам да обичаш себе си. То се учи. Умение е като всяко друго.

Непременно трябва да кажа колко хубаво играха актьорите, как умело и забавно водеха куклите, какви чудни кукли!, колко модерно бе поставен спектакълът, с въздействаща и красива музика, трикове с магнити и анимация, на която ръкоплясках всеки път заедно с другите деца.
Но аз се чувствах толкова добре, потънала в пиесата, че не мислех кое как е правено, мислех за Джелсомино и за неговия Глас, смях се на лаещите котки и плаках за Бенвенуто, и последната ми грижа беше как успяха да ме прилъжат и къде са ме завели. Просто бях там.

Сега, не бих възразила Джелсомино да не беше с толкоз крив нос, но скоро и това спрях да забелязвам. Гласът му брули круши, за носа му ли ще мисля? Много стилно беше всичко. А децата се забавляваха и нямаха никакви прегради за възприемането на тези пикасовски муцуни с по два профила, които все едно постоянно се дуелират върху лицата на куклите. Мисля, че и за майките им няма да е проблем.
Мен лично Иво ме е отгледал с Cartoon Network, така че нищо не може да ме изплаши, закалена съм.

Само едно нещо не ми хареса – когато освободиха Бенвенуто, забравиха да освободят леля Панокия. Според мен е недоглеждане това, че не казаха какво става с нея. Достатъчно беше просто да видим, че и тя излиза от затвора.

Обобщение:
Драги зрители, непременно гледайте „Джелсомино в Страната на лъжците“ в Държавен куклен театър – Стара Загора, защото това е чудесен спектакъл!

„Пепеляшка“ в Кукления театър в Стара Загора

Да знаете какво хубаво куклено театърче гледах в неделя!
„Пепеляшка“! По Шарл Перо, драматизация и режисура: Елза Лалева
Сценография: Свила Величкова
Музика: Константин Цеков
Участват: Ваня Камянска, Гергана Василева, Биляна Райновска, Елица Стоянова, Делян Кьосев, Калоян Георгиев, Янчо Иванов.
SONY DSC
Това е един от онези приказни спектакли, които са толкова свежи, леки и красиви, че децата и родителите им ги гледат с еднакво удоволствие.
Аз отидох да гледам „Пепеляшка“, защото съм фен на старозагорския куклен театър и на неговите актьори, а също и защото бях виждала снимки от спектакъла – сини и оранжеви, чудесни.
Сценографията и костюмите са толкова стилни и забавни, че си мечтая да си имам шапка като на дървото, и разбира се, целия костюм на Феята.
Слушайте, толкова сладко е направено, че за пръв път ми се случва да гледам „Пепеляшка“ и да си помечтая не да съм Пепеляшка, а Феята.
Очарователно. Сладко. Хубаво.
Куклите са чудни! Добрите – красиви, лошите – грозни. Принцът  ми се видя малко бледичък. Накрая, за поклона, когато артистите излязоха, аз се зазяпах към кулисите, честно, очаквах, че куклите ще дотичат също да се поклонят.
Свила Величкова има номинация за Икар за Индивидуално постижение в кукленото изкуство за този спектакъл и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен (иххх, как ми се догледаха тези портокалииииии!)
SONY DSC
Не ми стана ясно какво се случи с обувките на Принца. Феята му взе двете обувки, даде едната на Пепеляшка, тя я скри в някаква пепел… и какво стана с тях накрая? Това ми създаде една лека тревожност, все пак искам да знам.
Когато пиесата свърши, се почувствах, все едно съм се събудила от хубав сън.
И после цял ден ми беше усмихнато и светличко.
И ми се правеше мишка, като тази оранжевата. И котки.
Това е една вдъхновяваща „Пепеляшка“.
Вземете да я гледате!
🙂
SONY DSC

Снимките са от сайта на театъра и са направени от Рад Димитров.