Tag Archives: кукла
Наивни кукли
Картинка
…или защо почти не шия напоследък
Черната котка
Ния
В Пътуващите книги на Стара Загора ще поставят куклено театърче по „Наръчник за мечтатели“.
Помолиха ме да ушия кукли за децата, а аз обещах да опитам. Ето я Ния. Ако така са си я представяли, ще направя и Ради, и пумата 🙂
Вълнени истории, Йовка Христова
Пригответе се да бъдете вдъхновени, защото ще ви разкажа за една чудна книга!
Нали знаете как от време на време се влюбвам в книги, сън не ме хваща, само се радвам и тичам от човек на човек, и показвам какво си имам. А пък тази специално е с твърди корици и цветна и приветлива, а вътре е обяснено с красиви снимки и с ясни думи как човек може да измайстори разни чудеса от вълна. И защото вдъхновението ще ви сграбчи, към книгата има пакет с мънички сладки кълбенца вълна, за да можете веднага да опитате.
Ама какво приказвам и аз, вижте това хубаво интервю, в него авторката сама споделя за пътя на книгата. Такова чудесно момиче!
Хоп! Още едно интервю, от което съм взела следващата снимка. Благодаря!
Аз си намислих да опитам да направя нещо от показаните проекти и така да демонстрирам колко е лесно и удовлетворяващо, обаче както обикновено се унесох и направих нещо друго, ръцете ми си правят каквото искат. Този път направиха кукла, която е по-хубава на живо, отколкото на снимките, честно!
Има нещо особено специално, ще го кажа ей така, както е, защото и тя така говори (ако не сте кликнали да видите интервютата). Йовка има две деца, момче и момиче, и момичето е с аутизъм. Сигурно не е лесно, обаче то пък кое ли е? Каквото дойде, трябва да се справим възможно най-добре, нали така?
Та, по този повод, ако човек си купи книгата, същевременно ще направи нещо чудно хубаво и добро. Всички приходи от нея ще бъдат вложени в изграждането на терапевтичен център за деца със специални нужди. Това ми е любимо – да се чувствам добра по начин, който ми е лесен и приятен. Нали?
Ето ми го произведението. Като гледам, с това ще се занимавам в следващите дни, защото много ми хареса!
Добро утро!
Каквото сам (си) направиш
Обичам да се събуждам с чувството, че се е случило нещо хубаво.
Без бързане започвам да преравям мислите си. Да съм сънувала нещо… Не, нищо в наличност. Кака и децата! Не е и това, тръгнаха си вчера следобед, ох, днес е понеделник, кака вече е на работа дори, ще се чуем най-рано довечера късно. Еми ще ми дойде на гости… ама чак следобед. Да е заради лятото? Единственото лято за годината. Я, това е хубаво, единственото лято за годината. Прибирам си го за после.
Куклата!
Изстрелвам се от леглото със скок и ми причернява пред очите, така че вървя слепешком и когато гледката се избистря, вече съм в хола, а изправена на дивана ме чака тя!
Снощи я ших до 10…хайде до 11…то малко остана, да довърша само лицето… а защо не и ушенца… в 12 си лягам, край!… абе към 1 беше готова, пожелах й лека нощ и заспах.
Не търсих да е красива, исках да е смешна, но тези уши нямаше как да бъдат оставени без обици. А докато търсех прежда за косата, открих това цикламено платче за блясък и разкош.
Нека понеделник да започне с усмихната кукла, а не със… следите новините и знаете с какво.
Това поне зависи единствено от мен. Аз я направих.
Кукла!
Галерия

This gallery contains 7 photos.
Зайче-веселяче
Сняг – не, снежен човек – винаги!
Галерия

This gallery contains 6 photos.
Гърди си с рози накичи
Tabula rasa
Кукла с характер
И надарена със своеобразна красота.