Това е заглавието на книгата, която получих един ден по куриер от Мила Ташева.
Мила Ташева е от приказните човешки същества, които ме карат да се чувствам, все едно имам рожден ден по няколко пъти в годината (дорогой Гена, затвори си песимистичната крокодилска уста!).
Много хубава книга ми подари Мила – шарена, забавна и полезна.

Как да пишем страхотни истории

Първото, което видях, беше името на преводача – не кой да е, а Юлия Спиридонова – Юлка. По-сигурна препоръка и по-добра гаранция за хубав превод точно на тази книга аз не мога да си представя. И мисля, че ако имената на преводачите винаги стоят на корицата, това ще ме насочи много повече от дежурните хвалебствия и препоръките от неизвестни за мен критици. Например ако се колебая между две книги (кой в наши дни има пари да си купува по няколко книги извън панаира?), винаги бих избрала онази, преведена от Нева Мичева например. Не че не мога да разгърна и да прочета онези ситни буквета там долу вътре, но все се чудя – защо издателите не се гордеят с преводачите си, защо не се хвалят, защо не ги славят, защо не парадират с тях? Аз бих.
Автор на книгата е Кристофър Едж, и след като отмина първоначалното ми смайване и малко объркване от шарените смехорийки и картинчици и цялата тази изобилна невероятност, какво мислите че осъзнах?
Осъзнах, че това е една подредена, систематична, методична, ясна книга. Подозирам дори, че децата, които я разлистят, може да не осъзнаят, че държат в ръцете си помагало, какво помагало, направо учебник! Тук спретнато и ясно са представени правила и закони на граматиката – на всички езикови нива – от морфология до синтаксис и стилистика, но така, че нищо не звучи отвлечено или абстрактно, напротив, видяно е в своята функция. Правилата живеят, заобиколени от такива сладурски примери, че човек се вдъхновява и няма търпение да напише нещо, а после пак да продължи да си чете.
Трикове и тайни, мрежа от думички, които дават тон да напишеш нещо в определен жанр, идеи и провокации към въображението, и чиста радост!
Елементите на текста и видовете текстове са представени хем кратко, хем разбираемо, хем образно. Както каза Еми от литературния клуб, защо не може всички учебници да са такива, или поне часът по български в сряда да бъде по тази книга? Защо точно в сряда, не попитах, но и на мен ми иде да въздъхна – защо?!
Но вместо да я попитам, дадох две задачки (това беше миналия вторник), всеки да си избере.
Едната беше всеки да каже две числа (от 5 до 235 и от 1 до към 20 – съответно страница и ред от една книга, която носех), и каквото му се падне, това да е началото на текста му. Втората тема взех от „Как да пишем страхотни истории“ – „Денят, в който размених татко за две златни рибки“.
И аз бях там, и аз писах, и шоколад ядох, и с мастило се омазах…
Но това не е всичко! В края на книгата има индекс на използваните понятия и децата могат хем да го използват, хем да се научат да работят с научна литература неусетно и по свое желание.
А съвсем на финала има два списъка с книги, от които са използвани цитати. В първия списък са онези, които вече са преведени на български език. Във втория – на все още непреведените.
Ами да ви кажа, това е един твърде читав списък за лятото.
Препоръчвам горещо на деца, родители, учители и методисти, издатели и преводачи. Вижте, четете и радвайте се!