Котка от шалче

Картинка

 

Разбира се, това е котка в един от по-широките смисли на думата. Запълни вечерта ми, заигра се с мене, а когато стана съвсем готова, просто се сгуши и заспа. Тя топли, защото е направена от меко вълнено шалче. Едното й краче леко дрънка, а другите три шумолят. Това е добра котка в пълния смисъл на думата.

Щеше да е още по-такава, ако предварително знаех какво шия. Но този път реших да започна, пък каквото излезе.
Това излезе.

Картички за без повод

Картинка

 

Много ми се е рисувало! Аз даже не съм подозирала колко много!
Днес това правих. Изтичах само до м-арт за още картончета за картички и с шарените химикали…
Защото на Коледа й обичам картичките, но защо трябва да чакам чак до декември?
Ето малко безобразно лоши снимки. Цветовете не са такива и има златно и сребърно. Някой ден някой като получи картичка, да се изненада.

Семейство котки

 

Лъвовете са в духовни Африки,
тигрите – в печални Азии на чувствата,
в планините дебне рис на риска.
Те ядат човешко, хапят по сърцето.

Затова
преследваме баналното –
както се преследва ценен дивеч.
То се стига лесно,
бързо се опитомява.
Като котка
във ръцете ни само се гали.
Пишка по ъглите
и ни прави свои.
Разбираемо и мило,
с атмосфера.

Става само малко неспокойно,
щом позакърнелият му усет
долови зад потните прозорци,
че навън поезията броди.

 

*

Мария Иванова-Фьон ми направи вълшебен подарък – запазила е и ми изпрати няколко стихотворения, които съм писала 2004-2005 година, когато след десетина години прекъсване си спомних, че ми е харесвало някога да пиша.
В литернет имаше едно място, наречено „Поетична тетрадка“, не се изискваше регистрация, влизах там и пишех, без да мисля, без да имам никаква идея, просто се надявах нещо да се случи. Това за котките е от там.

Благодаря!

2+1

 

Две човечета по поръчка и още едно, защото не можах да се спра.


И пак по същата причина – едно коте със сърчица, изрисувани върху кльощавия му хълбок от Самата Природа.


Докато го гледах през оградата, мислех за „Тихо“ на Христо Фотев.

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува – и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

 

Тигърът на седемте мазета

 

В моя сухоземен град
вихри се един пират.
Едноок, накуцва с крак –
страшен черен котарак.
Без стопанин и настойник,
скандалджия и побойник,
търси жертва да нападне,
нещо вкусно да открадне.
Чак до третия етаж
качва се на абордаж.
Сред море от аромати
на кюфтета и салати
Мърко плюе на закона,
Мърко дебне от балкона.
Похищава без да чака
риба-тон, салам и мляко.
А когато спи на припек
и потрепват му ушите,
то това е ясен знак –
скоро ще нападне пак.