Хранениче…

 

Хранениче – галениче,
от къде се връщаш?
Аз си знам, че няма начин
да те взема вкъщи,

но когато тук наминеш,
всичко ми просветва.
Дим, полегнал до комина,
акробат на летва,

дрямка, скок, телце-пружинка,
пухче в храсталака.
Ти допусна с теб да свикна
и сега те чакам.

Облак сянката си сваля
в топлата градина.
Идваш, за да те погаля
и да си почина.

Важно се разхождаш. Тичаш.
Мъркаш неуморно.
Хранениче, галениче,
духче безпризорно…

 

Когато майка й беше бременна с нея,

един ден открадна сърцето на…
Един ден открадна едно сърце.
Не беше преднамерено, нито по необходимост, просто така се случи.
Бяха на улицата.
Видяха ги, тя се стресна и се пипна по хълбока.
И ето.