Добре де, лъжа, не са порцеланови.

Добре де, лъжа, не са порцеланови.
Видях идеята тук и реших да опитам да го направя. Получи се грозничко, но това при мъничките котенца е плюс. Разбрах си грешките и ако направя вторичко… ще видим.
Казах 1000, нарисувах 1000.
Точно за два работни дни, благодарение на подкрепата и вдъхновяващата компания на Гери и Яна, с настояването на Ивето и с малки междучасия за разговори с Манол и Краси.
А вашето коте кой номер е?
Сега се сещам, че ако някой си купи книжка от тези, става собственик на един промил от котките. Мария – математичица!
Грозничко ли е? Грозничко.
Прилича ли на коте? Зависи колко търпелив и добронамерен човек питам.
Обаче правенето му е толкова приятно. Първо е съвсем напосоки, бода и мачкам вълната и чакам да видя дали ще ми напомни за нещо. И накъдето тя ме поведе.
Напоследък се натрупаха ужасно много ангажименти, и само докато пием кафе с майка сутрин успявам да си открадна време за животинките. Кафе с филц и Коте Първо.
🙂