Любовният концерт, който винаги правим около 14 февруари, ще се състои и тази година.
След чудовищното земетресение преди дни, и при войната, която продължава вече почти година, всички сме потресени и сломени.
Какви концерти, какви песни и стихотворения.
Но искам да споделя урока, който си взех от пандемията.
По време на нещастия и беди трябва още по-усилено и неотклонно да правим точно това, което правим и в добрите времена. Родителите трябва да отглеждат децата си с още по-голяма грижовност; готвачите да готвят още по-вкусно, лекарите да лекуват, шофьорите да шофират, певците да пеят. Трябва да дадем най-доброто от себе си, кой каквото умее, защото така накланяме везните, независимо къде се намираме.
Никога в цялата история не е имало и ден без войни и страдание.
Животът е много труден. Ако бебетата се раждаха, стиснали лист с read.me в пръстчетата си, това щеше да е третата точка. Първите две щяха да бъдат 1. Обичай това дете. и 2. Животът е прекрасен.
Мисля, че всеки оркестър, който свири, свири на Титаник.

ЛЮБОВТА ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
в клуб „Сингълс”,  НДК, София

на 16 февруари от 20:00 часа

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
ще представи своя концерт, посветен на любовта.

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти, изпълнени с текстове на български език.
Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.

Да ви поканя на концерт.

Ще бъде в операта, на самата сцена. Програмата прелива от емоции, има нежни песни, има героични, има и весели, и любовни.
Генко Гешев и Деница Петрова са избрали песни на седем езика и всяка секунда е интересно. С всяка следваща репетиция ми харесва все повече и просто не мога да повярвам на късмета си, че ще бъда там.
Аз ще казвам много хубави стихотворения, искрено ще се постарая, нали не се съмнявате?
Ето ТУК има още много информация, ако искате да се чувствате по-подготвени.

Мисля, че точно сега е моментът да си напиша какво сполучих да направя през 2022. Правя го откакто водя този блог и понякога се връщам да погледна.
През цялото време се занимавах с книги. Вчера Гудрийдс ми каза, че съм прочела 148, но са повече, някои от тях още не са публикувани.

Четох много, защото водих страницата във вестник „Сега“ и трябваше да напиша по два отзива всяка седмица. Това беше най-трудоемкото и времеемко занимание, заради него почти не съм шила играчки. В същото време ми беше много приятно и ми донесе неочаквани ползи. Запознах се със симпатични хора и получих планини от нови книги, които да прочета най-първа на света и това е безценно.

Всяка събота препоръчвах и по една книга в рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора. Няколко десетки препоръки са качени в подкаста, останалите може би са загубени. Карай, ще си направим нови.

Личен маратон на четенето
За трети път четох през април, от 1 до 23, само детски книги.

Другото най-хубаво нещо, което правих, беше, че преведох още детски книги. Ще изброя тези, които бяха публикувани през 2022 година, списъкът не е хронологичен:
„Емоци-О!-метърът на инспектор Крок“
„Малкият НЕднорог“ – само първата половина на книгата, която е в стихове, от там нататък продължи Димитър Риков.
„Пролетта и катеричката“
„Лятото и синигерчето“
„Есента и таралежчето“
„Зимата и зайчето“
„Бабите. Всяка по своя си начин“
„Коледната принцеса“
„Драма с лама“
„Суперчервей“
„Чарли си има книга любима“
„Най-елегантният гигант“
„Какво още каза калинката“
„Тримата стари злобари“
„Червените дзени и сините дзини“

Редактирах книги. Много съм признателна за доверието и търпението на Ваня Могилска (приказките „Шарени сапунени балони“ ще излязат от печат тази седмица!, а разказите й за възрастни – догодина); Лилия Старева и Снежана Живкова от галерия „Снежана“.

Музика и поезия.
Имахме три концерта с „Джазът пее на български“. Само три, но прекрасни, топли и страхотни. В клуб „Портрет“, в Софийска градска художествена галерия и в клуб „Сингълс“. Записахме песните за албум, който предстои да бъде издаден.

С трио „Дивертименто“ направихме програмата „Сезони в музика и стих“ и имахме концерти, сега ще се опитам да изброя къде: в Житница, Труд, Попово, Исперих, Дулово, Силистра, София, Балчик, Стара Загора, Самоков и Велинград.

Срещи с читатели
Като стана дума за пътувания по работа, имах срещи с читатели и читателчета на много места, особено през пролетта и ранната есен. Сещам се за много срещи  в Стара Загора, в доста училища и детски градини. Освен това в София, Варна, Ново село, Велико Търново, Димитровград, Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Чепеларе, Асеновград и Казанлък. Сигурно пропускам нещо.

О, към „музика и поезия“ трябва да добавим песните за спектакъла „Захарни неволи“, който Янчо Димитров постави в Държавен куклен театър – Стара Загора.

Събития
Аз обичам да участвам.
Алеи на книгата в София, в Габрово, във Варна, панаир на книгата в НДК.
Пак четохме със Здравко Георгиев в РБ „Захарий Княжески“ на Европейската нощ на литературата.
Участвах в поетичния пленер във Видин.
Участвах в два проекта на Министерството на труда и социалните грижи – „Първа работа“ и „През моите и твоите очи“.
Но най-великото събитие от годината ми беше трубадурският двубой с Елка Стоянова, загубен от мен с блясък и финес. Беше чуд-но!

Моите книги
През юни излезе „Азбука с животни-професионалисти“ с рисунките на Елица Сърбинова, а през декември „Мишките отиват на опера“, илюстрирана от Кирил Златков. Естествено, в „Жанет 45“.
Не мога да не спомена и тук фантастичната премиера на мишките в Държавна опера Стара Загора.

Награди и номинации.
В това отношение годината беше нечувано щедра. Започна се с плакета от Втора Тунджанска механизирана бригада в самото начало на януари заради текста на химна, който написах за тях. „Нетърпение в кутия“ беше номинирана на „Христо Г. Данов“. Получих Наградата „Стара Загора“, но по-хубаво от наградата беше предложението, което са написали библиотекарите от библиотека „Родина“. „Азбука с животни-професионалисти“ беше в дългия списък на наградите „Перото“. АБК ми отсъди наградата „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“.
Тук ставам права и се покланям пред всички вас.

Лични неща
Ще кажа само някои и само хубави.
Животът ми беше пълен и ярък тази година и имаше от всичко по много.
Едно от любимите ми неща беше, че Данко ми закачи хамак на терасата на моята стая и там прекарах голяма част от топлото време през лятото и есента.
На същата тераса идват синигерчета, врабчета и гугутки, които ми носят много радост.
Ходихме на Черно и на Бяло море. Бяхме и в Италия, на Лаго ди Гарда.
При едно от пътуванията до Гърция се върнахме обратно в България през КПП „Златоград“, и то по мръкнало. Не правете като нас.
Все пак съм успяла да ушия и няколко десетки човечета и животни, брей.

Получих безброй жестове на внимание, приятелство и доброта, за които съм признателна.
Пожелавам си през следващата година да напиша хубави стихотворения, да преведа добре още книги. Пожелавам си да се справя.

Благодаря.

В Житница и в Труд на 26 април!

На 23 март в Софийска градска художествена галерия
ще имаме концерт.
Ще изредя причини.

Защото така ще отбележим 12 години от най-първия ни концерт.

Защото е Първа пролет. Как пролетта се изхитрява и всяка година е първа? NB Да проуча въпроса и да взема пример.

Защото заглавието на концерта пак, както преди 12 години, ще бъде „Да вярваш в пролетта“, а аз вярвам. Колкото повече е пролет, по-силно вярвам. А най-силно вярвам, когато още или вече не е пролет. Замени „пролет“ с „любов“, същото нещо.

Защото много обичаме тези песни и тези концерти и ни е хубаво да се съберем и да ги преживеем отново.

Защото си искаме публиката, да си я видим и да се радваме заедно.

Защото от лоши новини така сме се смачкали, че имаме нужда да отделим време за нещо вечно (вж „Първа пролет“).

Защото всичките песни от концерта и от всички концерти са ни антивоенни и про-мирни, любовни, усмихнати и прегръщащи.

Защото имаме нужда от почивка.

Защото трябва с всички сили да правим добри неща един за друг, за да пооправим баланса на тоя свят.

Нещо взех да се отплесвам, затова хайде делово и сухо:

„Джазът пее на български“
ДА ВЯРВАШ В ПРОЛЕТТА
концерт за 12 рожден ден на проекта
на 23 март от 19 часа
в Софийска градска художествена галерия, ул. „Ген. Гурко“ №1

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Билети: 20 лв, на касата на галерията

Ето ни и на картинка.

в клуб „Портрет”,  ул. „Неофит Рилски“ №72, София

на 13 февруари от 19,30 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти
и ще започнем от рано празника на виното и любовта.

Концертът  ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.  Вход за концерта – 20 лева

в клуб „Портрет”,  ул. „Неофит Рилски“ №72, София

на 18 декември от 20 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Дядо Коледа наближава града с шейната, теглена от Рудолф, рецептата за най-сочна баклава е залепена с магнитче върху хладилника, дори времето да е мрачно, ние казваме – нека да вали сняг, в снега София е като страна на чудесата, Коледа носи красиви неща, ние преливаме от любов и колкото повече празнуваме, толкова повече вярваме в пролетта.
Ето, почти ви разказах концерта. Венци и Антони ще го превърнат в музика, Марина ще го изпее, а ние ще го преживеем.

Концертът  ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. 

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/218085803701567/?ref=newsfeed
Вход за концерта – 20 лева
Телефон за резервации… Резервации не се правят, елате навреме. Ние вече ще сме там.

Здравейте пак!
Дойде време да повторим концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“.

Това шармантно представление за съвсем малки деца, по-големи деца и пълнолетни хора ще се състои
на 25 септември, събота, от 11 преди обед
на открито
в кино „Кабана“
ВХОД СВОБОДЕН
с подкрепата на Столична община

Ще участваме ние, както следва:

солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова

Следващият спектакъл ще бъде на 21 октомври от 17,30 часа в Културен дом „Стара Загора“.

Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам.
Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно!
А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме.
Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам.
„Мишките отиват на опера“
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова
Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!