Когато имам повече работа, отколкото време, но за сметка на това не може да се каже, че ми е леко на сърцето, е идеалният момент да се захвана с нещо… друго.
Тази година извадих шарените и лъскавите картони (имам едни с холограмни звезди, прибрани на тайно място, които засега са неоткриваеми) и една книжка с коледни картинки за изрязване, която бях купила още когато живеех в София. Намерих и едни повдигащи квадратчета, не им знам истинското име, но помня деня, в който ги видях в една книжарница в Казанлък преди много години. Съчинявахме книгата „Приказки за приятели“, значи е било през 2010. Всички тези времена, градове и години са забъркани в картичките и ще летят през снега и дъжда, или просто през въздуха, дай да не драматизираме излишно, ще се спотайват по пощенски кутии и ще казват „Весели празници, всичко ще се подреди чудесно за нас!“

Вчера имах доста работа, но ми дойде вдъхновение, зарязах всичко и направих коледните картички.
Изникна ми идея, я да я изпробвам – става.

Само че ще ми трябват някакви други хартии… Дебелите не залепват добре, тънките се сгърчват, лепилото с брокат не съхне, сухото лепило станало на гума, я да видя какво има в онзи шкаф, останаха ли от цветните картони (останаха, ама картичката стана морска и лятна)…

И така, тазгодишните коледни картички ги преплетох. Имаше такъв елемент в сценографията на една от пиесите на фестивала Пиеро, и по спомен от там.

А вторият вид са от едни листове с картинки, които през лятото купих от един от онези немски магазини за всякакви неща. Рисунките са толкова нежни, че е почти непоносимо, затова нарочно добавих и нещо шаренко и нещо накриво.

Животът се клати като стара маса, с картичките ще му подпра куция крак, дано не се преобърне.