Лично щастие на 2 април

Картинка

 

Това е моят личен блог, тук пиша каквото искам да споделя със света. Днес искам да ви разкажа какъв щастлив час преживях.
Ами аз работя в Център за подкрепа на личностното развитие – Стара Загора.
Водя Литературен клуб „Без заглавие“. Как и накъде го водя… Аз съм най-възрастна сред участниците, но като цяло, интересуват ни думите и това, което може да се направи от тях. Просто аз съм си блъскала главата над тези загадки по-дълго, отколкото другите младежи в клуба.
Друг мой ангажимент в ЦНКИ е Националният литературен конкурс „Писма до себе си“. Това означава и че избирам наградите. Днес отидохме заедно с друг член на журито, госпожа Станислава Раянова, в книжарницата. Наградите са книги.
Ама не какви да е книги, а книги-мечта.
Имаме бюджет (наградният фонд се осигурява от Община Стара Загора и НЧ „Николай Лилиев“). В рамките на бюджета, и като знаем броя на наградите според обявения статут, и с помощта на експерти от книжарница Хеликон – Стара Загора, мамооооооо, избрахме най-красивите издания за деца и младежи!
Не е лесно, хора, сто пъти мислихме и премисляхме, книгите, от които се лишихме – от сърцата ни са се късали… и пак… какво блаженство! Кума Лиса в кокошарник, Мария Донева в детската секция на книжарницата…
И дори не ме беше срам, защото тези книги не са за нас, за децата са… за талантливите поети и писатели на възраст между 10 и 20 години… по-късно ще ви кажа от колко градове и села, от колко школи, ателиета, клубове и кръжоци…
Даже малко ми се реве, като мисля за това.
Другия път, като чуете някой да твърди, че днес децата не четат и не пишат, погледнете го с погнуса и елате да си говорим за щастие, за надежда, за спокойната и радостна увереност, че утре светът ще отиде в ръце, по-добри от нашите. А ние има какво да направим за това и има какво да им дадем на тези деца.
Хвалейки се, показвам:

 

Красивото момиченце на снимките е младши експерт по детска литература госпожица Рая Раянова, моя приятелка, благодаря.

 

Добрият дух на моя дом

 

Добрият дух на моя дом чете дебела книга.
До втори ред на първи том – нататък все не стига.
Унася се, потъва в сън на книгата до прага.
Не могат да излязат вън, не могат да избягат
героите и мисълта, и умната поука.
Ако посегна да чета, ще ги намеря тука.
Добрият дух похърква в такт, сънува си полека.
Прелиства и заспива пак насред библиотеката.
Невидим, бавен и ленив, разсеян и разглезен,
и мълчалив, и неучтив, сънлив и безполезен.

А друг път, щом се увлече, изобщо не заспива.
Чете, а разказът тече, духът сумти щастливо,
подвиква, смее се на глас, ту стреснат, ту сърдечен.
Добрият дух, живущ у нас, е дух библиотечен.
Той е пропаднал книгоман и иска да си има
и този новия роман от авторка любима,
и стихосбирките онез, обвеяни от слава,
пет броя на „Жената днес”, и „Как се гледа крава”,
и четенето му върви, днес проза, утре драми,
и ми подвиква – Добави, каквото още хванеш!

– А аз кога ще ги чета? А сметката за тока?
Той гледа с потрес подчертан, въздъхва предълбоко,
примигва с кръглите очи и сякаш не разбира,
и не, почти не си личи, че ме манипулира.
Аз викам – прави се на глух. И отказ не приема.
И настоява моят дух сто книги да му взема.
Духът ми се е пристрастил. Книжарят му е дилър.
– Дай нещо в по-изискан стил. И също – онзи трилър,
от първи до последен том.

Не, аз не съм такава –
добрият дух на моят дом така ме принуждава.

 

 

 

Мария пише рекламни съобщения

 

Ако трябва да бъда съвсем откровена (а то не трябва), често щях да водя такива разговори:
– Здравей! Какво правиш?
– Ами какво – чета и не харесвам книги.
А също и:
– Здравей! Какво правиш?
– Трупам книги вкъщи и не ги чета.

Любовта и харесването не винаги вървят заедно. Обичаме дразнещи хора и харесваме неща, от които малко или много ни е срам. Човешко е.
Аз поне гъмжа от долни страсти. Ето това с притежаването на книги например.
Откакто Иво е студент, спрях да харча пари за удоволствия. Не си купувам пръстенчета и гривнички. Една жена ме спира преди време на улицата и ми вика: „Защо не се отбивате вече при нас в магазина? Откакто не идвате, няма кой да прегръща стоката.” И аз стоя, взирам се в нея и се чудя какво ли продава… Дрехи? Плюшени играчки? Одеяла? Скъпи обувки? Всичко може да е.
Но аз съм аскет. Аз съм човек с железен дух и стоманена воля.
Аз не харча пари за глезотии. Не и не!

Обаче за книги… Те не са каприз, те са необходимост.
Хубаво е да се имат книги.
Лошо е да не ги четеш.
Но и по-лошо има – ти да ги четеш, а те да не стават за четене.
И това се случва.

Затова попадна ли на книга, която ми харесва и ме трогва и ме очарова и ме въвлича в себе си, а после, след като изляза от нея, тя остава с мен, в ума ми, попадна ли на щедра книга, която ми подарява и знания, и преживявания
Как да не споделя?!?
Как да не подскачам, как да не пея песни за нея, как да не я тикам в ръцете на хората, които харесвам?

Какво печеля от това? Какво мислите, че искам, когато се радвам на някоя книга?

Аз губя от книгите – губя време, губя сън, губя пространство, губя пари. Все работи, дето ги нямам много-много. Ама на, страст.

Имам приятели, които пишат книги. Ние можем да си говорим лично, така че обикновено точно за тях се случва нищо да не напиша и да не кажа публично.

Понякога приятели ми подаряват книгите, които са написали (ако не съм смогнала преди това аз да си ги купя – щом са ми приятели, значи ценя труда им, независимо дали става дума за книги, круши или да речем, автомобили. Не е нужно да ми ги подаряват.)

Уви, приятелите ми не произвеждат автомобили. (Но ако някой произвежда и има в повече…) (Бе не ти ща колата, аз не мога да карам.) (Но благодаря де.)

Пак се отплеснах. Искам да кажа, че не, не пиша реклами. Аз споделям. Не рекламирам. Каквото напиша, излиза само блога ми и във фейсбук. Само когато искам и ако искам.
Ако някой се дразни от това… Сега, като се замисля, дори ще ми бъде още по-приятно.

 

Моята прекрасна книжарничка

В последно време излязоха няколко книги, в които се говори за книжарници.  Без замисляне се сещам за „Книжарничката на острова” (не съм я чела), „Любов, огромна като катедрала” (абсолютно читателско разочарование за мен, видя ми се постна и схематична, може да бъде една от множеството сюжетни линии в „Жълтите очи на крокодилите” например, но не и пълноценен самостоятелен роман), а ето днес дочетох „Моята прекрасна книжарничка” на Петра Хартлиб, преведена на български език от Алеко Дянков.
Не е чак неземно прекрасна, но си е доста хубава, защото:

09cbec0c8d2a723e384749dbae89720c1. Харесах я, защото аз много обичам да чета за мечти и за хора, които поемат рискове и влагат силите и времето си в това, което е тяхна страст. Това ме вдъхновява, дава ми сили, хубаво ми е да чета такива книги.

2. Харесах я също и защото останах с впечатлението, че всичко разказано е вярно. Това не е роман,а автобиографична книга и в нея се споделя опит. В това отношение тя ми напомня за „Уличният котарак Боб“. О, и по първата причина пак напомня за Боб!

3. Книгата можеше да бъде „Моята прекрасна хлебарничка / ферма / училище / замести-го-с-каквото-си-щеш” и пак би ми харесала, ако в нея човешки, спокойно и когато трябва – вълнуващо, се говори за живота на симпатични хора, които правят точно това, което обичат. Разбира се, пристрастна съм към книжарниците, защото в тях има много книги, а аз обичам книгите.
3-А. Лично отклонение. Истината е, че в момента ги обичам улегнало и бавно. Не можах да намеря „Бразилия” на Ъпдайк, исках да извадя от там един цитат, който описва много точно сегашното ми отношение към книгите. Беше нещо такова – след безброй приключения и дългогодишен брак Тристао и Изабел продължават да се обичат и сексът, който правят, е все така прекрасен, макар че те спят заедно доста рядко – както собствениците на безценни бижута не ги носят постоянно, но от време на време раздрънкват кутията, за да се насладят на звука им и да се убедят, че бижутата все още са си там. И аз така с четенето напоследък.
Обаче силно симпатизирам на хора, които обичат книгите.

Има още

Книжният гамбит на кралицата

Прочетох „Книжният гамбит на кралицата“ от Алан Бенет – лека, поучителна книжка… и бързам да споделя колко ми напомни на теб въпросната кралица – по прямото отношение, по нещо… неназоваемо в момента… та така… Добро утро и светък ден!
Ха, ‘светък’ може да означава светски-изпълнен с приятни срещи… или свещи? Ами да, май светулков ще река… Свет-свет! 🙂 – усмивки безчет!

Добре, ако вие получите такава препоръка от човек, който ви е симпатичен, макар и почти напълно непознат, какво ще направите?
e22

Аз веднага потърсих книгата, поръчах я и още на другия ден тя беше моя.
„Книжният гамбит на кралицата“, автор Алан Бенет, превод на български – Аглика Маркова, издателство „Фама+“
Тя е мояяяя!!! (това да се прочете със зловещ глас, като великан)
Аз не мога да играя на шах. Иво има медали от състезания, а пък аз не мога да запомня дори как се редят фигурите. Потърсих в нета какво е това гамбит,  и ако правилно съм разбрала, то е доброволно да жертваш нещо, за да спечелиш преимущество и да направиш играта по-интересна. Заинтригуваха ме тези редове: „Стремежът на ответната страна да запази материалното преимущество по-често води до задълбочаване на проблемите, отклоняване от бързото развитие на фигурите, тяхното нефункционално разполагане, а оттам и неспособност за адекватна защита или атака.”
Добре.
И започнах да чета.
Книгата наистина се чете леко, аз я взех със себе си на плажа и тя ми беше съвсем точно.
Не бих я определила като хумористична книга. Свежа е, но не си спомням да съм се заливала от смях. Просто е хубава.

Има още

Наскоро върнатите книги

Наскоро върнатите книги
във градската библиотека
си имат специална маса
и там в безредие отдъхват.
Така са още по-желани,
като жени, които правят
редовно секс, и очевидно,
че са го правили току-що.
Започнеш ли да ги разгръщаш,
ти осъзнаваш – преди малко
и някой друг ги е докосвал.
Поглаждал е със показалец
и буквите, и редовете.
Отблизо всичко е разгледал,
разбрал е всичките им тайни.
Които ти не знаеш още.
Те са сънливи и достъпни
по начин, който те привлича.
Една със себе си щом вземеш,
спокойно другите заспиват.
От удара на поглед в буква
искрата щом се уталожи –
ще бъде вече безопасно
да сложат книгите на рафта.