Дойде време за една хубава старозагорска премиера на всичките нови книги за 2021 – преводни и авторски. Ще бъде на 14 октомври от 18 часа във фоайето на Държавна опера – Стара Загора
Организатори са моите любими приятели от библиотека „Родина“. Домакин на вечерта ще бъде Велизара Цонева и ще си играем на телевизия. Мисля, че това е чудна идея! Изобщо нямам грижи, Велизара ще ме води ❤
Книгите, за които ще говорим, са „Книга за нас“, „Нетърпение в кутия“ и гледай сега преводните, които са излезли от февруари до сега: „Мог забраваната“, „Тигърът, който дойде на чай“, „Зог“, „Грозната петорка“, „Добри“, „Рибко“, „Зог и летящите лекари“.
От три години и половина не съм ходила в Ямбол, в любимия Ямбол! От сега ми е щастливо, че на 7 октомври ще имам възможността да участвам в Ямбол чете. Срещата е от 18 часа в Синия салон на читалище „Съгласие 1862“, но аз мисля да отида половин-един час по-рано, ей така, от нетърпение.
На път, на път! Ще участвам в Културен фестивал „Реката“. В неделя, 8 август, преди обед ще имам среща с дечица да си казваме приказки и стихотворения от „Нетърпение в кутия“, а вечерта – среща с възрастни от всякакви възрасти, за „Книга за нас“. По този повод ще бъда в Свищов и ще мога да гледам куклено театърче, да се уча как се правят книги, да слушам как Данко разказва за Антарктида, да приветствам „Единайсетте сестри на юли“ на Албена Тодорова, да слушам музика, да гледам филм, да се видим с моята приятелка Еми… да не беше такава жега, направо пеша бих се затичала на север още ей сега. Ето тук можете да видите пълната програма на фестивала. А пък аз се върнах назад в блога и се изненадах, че съм била там преди цели три години. Всичко ми е ярко пред очите, все едно беше вчера. Какви шарени снимки! Ох, видях и по какъв път ще минем… Аз имам услужлива памет – услужливо и старателно забравя, каквото не е за помнене, но дори и забравено, то си криволичи там и ни чака.
Днес от Гърция ще дойдат племенниците ми, после сме на фестивал, после ще дойде и кака, после ще имам имен ден, и после остава още цял половин август да се топи човек от жега и наслада, и целият оставащ живот, и всичко, което ни предстои. Нямам търпение.
Юлското утро! Ще го посрещна на автогарата в Стара Загора! Посрещнеш ли утрото на автогара, от там нататък денят ти може да става само по-хубав. Хващам рейса за Пловдив, пристигам и стой, та гледай: От 11 сутринта при пеещите фонтани ще гостувам на Лятната читалня. Ще чета весели детски неща, „Нетърпение в кутия“, такива работи.
Вечерта от 18,30 в Би Боп Кафе ще направим пловдивската премиера на „Книга за нас“. За тази деликатна задача ще ми помогне Ина Иванова. Искам един път да направя нещата като хората. Да отговарям на въпроси, де да знам и аз какво. Да стане прилично!
Проверих – последният път, когато съм имала такава среща в Пловдив, е било на 25 април 2019. Не сме представили „Животните“ там, нищо. Бива ли така?
Ще бъда много щастлива да се видим. Моля, заповядайте!
Аз съм подивяла през последните месеци и се притеснявах много преди тази среща, ще речеш че е за първи път. То наистина е за първи път, защото не може да се повтори – мястото, хората, светлината, хрумванията. Даже грешките всеки път са нови, а ако се повтарят, са по-големи. И толкова се притеснявах, че притеснението ми „как ще мине какво ще стане ами ако се изложа“ продължи и много след като срещата вече беше минала. И още е някъде тук, защото не мога да събера смелост да изгледам видеото. Оставям го тук, ако някой е искал да дойде, но не е успял; а също и за мен, но след време. Само да кажа, че във Фокс буук кафе се чувствах удобно; приета и обичана. И че в Жанет 45 съм като у дома си, с чувството, че книгите ми са в добри ръце. И благодаря, че бяхме заедно с всички, които дойдоха!
Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги. Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!) Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път. Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана. Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище. Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни! Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо. Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32. В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам. Слагам по няколко снимки от тук – от там. До скоро!
„Книга за нас” премиера в София на 2 юни от 18 часа във Фокс бук кафе, ул. „Уилям Гладстон” №32.
Знаете ли, първата среща на „Животните” с публика беше точно в това кафене. То беше пророческо събитие: направихме го онлайн, когато още никой не си и представяше, че животът ни ще се изнесе в интернет. Ето, сега си намислям желание: Софийското представяне на „Книга за нас” да бъде радостно и хубаво, да дойдат хора, които обичат стихотворения, да се смеем и да се вълнуваме заедно, и когато срещата свърши, радостта да не свършва, а да прелее от книжарницата, да се понесе по „Гладстон”, да завие по „Витоша”, да се разпростре… и никога да не ни напуска вече. Моля, заповядайте.
Постковидно събирам решителност, за да казвам стихотворения пред публика.
Лесно е да четеш приказки на децата, да трепкаш, да искриш и да ги разсмиваш, и по лек начин да им кажеш важни и добри неща. Малко или много си скрит зад автора, имаш мисия да ги научиш на хубаво и добро.
Как ще се изправя да казвам свои неща, да се разкрия и да се оставя на милостта на непознатите в залата?
Ще видим как. Искам, но ми притракват зъбките.
В Хасково на 21 май. Поканиха ме две библиотекарки, на тях се уповавам.
Чудеса! Направих премиера без пътуване, без покани, без медии, без зала… ей така от кухнята вкъщи. Всички сме били разделени по места и във времето, но все пак заедно. Добре дошла, „Книга за нас“.
Понеже не искам просто да стоя и да се правя, че нямам книга (ами важно е за мен, какво), реших да не робувам на обстоятелствата, а да направя символично представяне на „Книга за нас“ във фейсбук. Ето го събитието, ще може да се гледа от хора във и извън фб. https://www.facebook.com/events/485330182633613 Ще прочета някое стихотворение и ще благодаря, ще отговоря на някой въпрос, ако има. Ама нали е премиера! Трябва да се откроява с нещо! Мисля, ако някой иска да си купи книжка с автограф и ми пише по време на „премиерата“, да получи в добавка мишка от моите. Първите еди-колко си човека, според това колко играчки съм успяла да ушия до тогава; в момента са 6, но до 14 януари има още време.
Събудих се с чувството, че ми се е случило нещо много хубаво. Какво беше, какво беше… Гостувах на Кармен в Нощния хоризонт! Изчаках да стане 12 часа през нощта, свързахме се и разговаряхме, слушахме хубави песни, казвахме си стихотворения. Когато имам тази възможност и чест, да дам интервю на Кармен Манукян, това се нарежда сред най-хубавите случки за мен през годината. Както ми е обичай, слагам връзка към записа в блога си, за да мога понякога да се връщам да чуя няколко минути от него. Това предаване ме запозна с хора, които много харесвам. Освен това снощи (на 48 минута) се включи Марин Бодаков, скъп приятел и редактор на „Книга за нас“, с много щедри думи. Като Коледа и Честит рожден ден, и всички празници, събрани в едно интервю.
Мислех, че година № 2020 е похабена и пропиляна, но се огледах и видях, че е била и добра. Най-важното е, че още сме тук и сме заедно, а има дни, в които просто да си още тук е победа и надмогване на обстоятелствата. Почти нямаше пътувания, представяния на книги и срещи на живо. Много неща нямаше, но да видим какво е имало и какво ще остане.
Книги В началото на август направихме чудо и резултатът от него беше „Книга за първолаците”. Илюстрациите са на прекрасната Елица Сърбинова. Тъй като книжката беше специален подарък за първокласничетата от Стара Загора, допълнихме я и вероятно през януари ще излезе „Нетърпение в кутия”, ще я има по книжарниците. Мога да кажа, че няма толкова голяма кутия, която да побере нетърпението ми.
В момента се печата и до ден-два ще излезе „Книга за нас”. Според мен стихотворенията в нея са предимно два вида – много смешни и много тъжни. Когато някой я прочете, ще види кое преобладава според него. За пръв път работя толкова задълбчено и безжалостно, с Марин Бодаков направихме много промени. Този път се съобразих с всички забележки и малко мислих варианти, а повече съкращавах. Реших да сменя и заглавието насред път, но при моите книги съм забелязала, че всичко – и лошо, и хубаво, в крайна сметка е за хубаво. А корицата на Христо Гочев е корица-мечта.
Преведени книги Приятно ми е – Мария Донева, детска преводачка. През 2020 излязоха цели три книги на Джулия Доналдсън, които съм превела – „Какво каза калинката, „Кучето детектив” и „Зог” (отпечатана е и пътува насам). Предстои през януари да видим на бял свят и „Грозната петорка”, после ще дойде „Рибко”. Много съм щастлива, че Манол Пейков ми дава възможността да превеждам тези книги и той да ги издава, а колко е весело и интересно, когато ги редактираме – не, няма как да си представите, непредставивуемо е. Благодаря! Съвсем скоро издателство „Лист” ще отпечата „Мог забраваната”. Освен нея, преведох още една книга на Джудит Кер – „Тигърът, който дойде на чай”. От фонд „13 века България” ми се довериха да преведа един роман за деца, ще го очакваме догодина.
Музика Нито един концерт с „Джазът пее на български”. Нула. Никак. Хич. Затова пък Марина Господинова записа песента „Без”. И от тогава телефонът ми звъни така за най-хубавите обаждания.
Четене пред публика Нито едно пътуване. Много намислени, намечтани, уговорени – и отложени за неопределено бъдеще време. През април направих своя Личен Маратон на четенето – онлайн. Беше ми много приятно – цели три седмици се събуждах с мисълта какво да прочета, как да се облека, каква картина да закача на стената зад мен. Чувствах се обкръжена от добронамерени хора, които ми се усмихват. В началото на октомври заедно с академик Крум Георгиев организирахме Есенен литературен салон. В Стара Загора дойдоха Елка Стоянова, Иванка Могилска, Ина Иванова и Камелия Кондова и заедно четохме стихотворения в РИМ. Славен ден! Участвах и в Нощта на литературата, от РБ „Захарай Княжески” ми направиха честта отново да ме поканят да чета при тях.
Куклен театър Продължиха да се играят „Банда бацили” и „Въздушната принцеса”. С Янчо Иванов написахме нова пиеса – той я измисли и ми каза къде според него ще е хубаво да има песни, и аз ги написах. Радвам се, че го направих, особено защото в един момент мислех, че няма да мога. Беше в някакъв напрегнат и труден период за мен и аз направо се бях отказала. Но в деня, когато вече щях окончателно да му кажа Не, си казах – а бе я да опитам, и една по една песните си станаха. Сега ги препрочитам и се радвам. Пиесата ще бъде за полезните храни, за пример ще ви дам направо финалната песен с поуката в нея: Тъй както е пъстър широкият свят, цветята са всяко със свой аромат, така и храните са разнообразни, със форми различни и с вкусове разни. И ти за да станеш голям здрав човек, ще трябва да хапваш месце и геврек, и тънка филийчица със лютеница, и супа гореща в дълбока паница, домати и краставици на салата, картофи и морковчета от тавата, соленко, горчивичко, киселко даже, попитай и доктора – той ще ти каже, в лехи, по поляни, в овощни градини растат и изпълват се със витамини добри плодове и добри зеленчуци за възрастни хора, дечица и внуци. За здраве, за младост, за дълъг живот хапни зеленчуци, хапни си и плод.
Училище за словесни магии Едно от големите и важни неща от тази година за мен беше, че написах помагалото за Валери Петров. „Книга за първолаците” стана благодарение на Гери, която повярва, че ако се мобилиризаме и работим заедно, ще я направим, макар че на пръв поглед изглеждаше невъзможно. Отново Гери беше човекът, който ме покани за написването на помагалото. С това госпожица Гергана Георгиева се превърна в моят личен герой, пак. Работихме много вдъхновено с Красимира Тенчева от Британския съвет и Яна Генова от Книговище. Когато текстът стана готов, имахме и четири срещи онлайн, за да го представим. Беше чудесно. Благодаря!
Анимационният филм ”Последният ден” на Далибор Райнингер от поредицата „Щрих и стих” излезе на екран. Премиерата му беше през юни. Една нощ неотдавна дори го засякох по телевизията. Много ми харесва. Гледала съм го много пъти и всеки път плача. Но защото е хубав, не за друго!
Играчки Ших. В някои месеци – десетки играчици, в други месеци – нито една. Много ми харесва, като започна да шия, не мога да спра, толкова ми е увлекателно.
Други занимания От първата карантина насам се захванах да редя пъзели. Това не е особено творческо занимание, но ми допада, защото с часове редя, без да ми омръзне и без да се сетя да се тревожа, унасям се в подреждането и сигурно се залъгвам, че така поне една малка част от света е подредена, с хубава картинка, красиви цветове и никакво напрежение.
Започнах да си отбелязвам в гудрийдс какво съм прочела, събуди ми се колекционерската страст, и се оказа, че не съм се занемарила толкова, че да не чета. Прочела съм 45 книги, като видях обобщението в сайта, направо се издигнах в очите си. Потуп-потуп по рамото ми.
Инсталирах си крачкомер на телефончето и през една голяма част от годината вървях отдадено и амбициозно, в преследване на 14 000 крачки дневно… или 10 000… или 7 000. Не може да ми е навредило, нали?
Здраве През 2020 имахме нужда от помощ много пъти и за щастие, имаше прекрасни лекари, които бяха на мястото си и ни спасяваха и спасяваха. Доктор Борислав Милев, доцент Атанас Йонков, доктор Иван Йонков, професор Евгения Христакиева, доктор Пламен Атанасов, доктор Дончо Славов и колегите му от отделението, милата ми доктор Румяна Йорданова, доктор Толев. За никъде сме без вас, хора.
През 2020 понесохме жестоки удари. Проляхме много сълзи. Борихме се за живота си. В същото време аз получих огромни жестове на добрина, внимание и любов. Видях Черно море, видях и Бяло море. Иво е в София и рисува по цял ден всеки ден. Имам най-страхотните приятели. Семейството ми е добре. Имам толкова много мечти, толкова много неща искам да направя, хубави и интересни неща, полезни, красиви, хубави. Това е и добър край, и добро начало.
„Книга за нас“ вече се печата. Това е стихосбирка. Издава я ИК „Жанет 45“. Редактор е Марин Бодаков. Той написа предговора на книгата. Коректор е Станислава Станоева. Корицата, в която съм влюбена, е от Христо Гочев. На задната корица има снимка, която ми направи Татяна Чохаджиева, и думи от Веселина Седларска, Ина Иванова и Нева Мичева. Всички тези хора стоят зад гърба ми и аз се чувствам смела да тръгна с книгата към вас. Представям си, че когато прочетете заглавието или го произнесете, тя ще стане и ваша книга и ще усетим, че ние сме ние.
Книгата ще излезе около Нова година; или ще завърша годината с нея, или ще започна следващата. Всякак е хубаво. Казах ви едната си тайна, остана ми още една.
Мария Донева 