През юни лятото е младо и се усеща безсмъртно.
Но още от началото на юли започват да ме тревожат мисли за края му, краткостта му е остра до непоносимост.
Затова са ни нужни утехи. Още повече ще ни трябват през септември.

В края на седмицата след рождения ми ден с неуморната и чудесна Мона Чобан сме намислили да направим една хубава работа.
Ще го наречем за краткост и яснота „Ателие за творческо писане“, а по същество ще бъде почивка за душата и занимавка за ума, и радост за сърцата за хора като нас, които обичат да пишат.
Ето я официалната покана на сайта на Артел 13. Тя е кратка, ще я опиша по часове, като наближи датичката.
Ето я поканата и тук:

Всеки пише както диша – 8-10 септември

Ателието ще бъде разсеяно и дълбоко несериозно. Ще играем литературни игри и ще разсъждаваме над задачи, които се решават не със смятане, а с фантазиране. Ще наблюдаваме конкретните неща и ще ги превръщаме в идеи, емоции и звук.

Писането е игра, в която правилата съществуват, за да бъдат нарушавани. Ограничение за възрастта няма. Ще работим с материалите, които всеки участник носи – въображение, грамотност, храброст да надникне в себе си и да каже здрасти на всички непознати, които го обитават.

Ще поработим и върху моделирането на готовите текстове. Пътят между това, което искам да кажа, и онова, което съм казал, понякога е дълъг, загадъчен и непреодолим. Ще се разходим и ще се насладим на гледките.

Сега, няма да ви лъжа.
Седмицата преди това на същото приказно място курс по писане ще води Господарката на Вселената Елка Стоянова; в седмицата след мен – любимата Ина Иванова.
Ако трябваше да избирам кога да се запиша да пиша и с кого да пия вино пред огъня вечер… ох, бих поставила себе си в топ 3, може би на почетното трето място. Ще се излея в бронз, ако трябва, в някакъв момент даже!

Дадох ли ви тема за мечти?

Това ябълково дърво си стоеше ниско долу в дерето под пътеката, а ябълките му светеха.
То не беше отрупано с плод като другите дръвчета наоколо, имаше си само няколко ябълки, но какви ябълки си имаше само! Едри, алени, лъскави и ярки като коледни играчки.
Да бяхме решили, сигурно щяхме да успеем да се спуснем на зиг-заг по хлъзгавия стръмен склон и да си откъснем някоя, те изглеждаха примамливи и вкусни, напълно готови да бъдат обрани.
Аз само снимах тази и я запомних с очите си, с представата за сока й, за вкуса и аромата.
А и ние вече си тръгвахме, бяхме шили, яли, пили, бърборили край камината, всичко както си трябва. Аз имам само тези няколко снимки по-долу, защото ръцете ми бяха заети я с чаша, я с вилица, а през повечето време – с иглата, нали шихме човечета, котета и един заек.
Снимки ще има, и къщата, и планината са ненагледни, всички снимаха.
Аз почти не.
Но направих снимка на ябълката.

Киселчово е като тази ябълка.

Там, горе, в Родопите, е друга вселена…

Слушайте сега:
Мона Чобан предложи, а аз възторжено приех да направим в Киселчово една работилничка за кукли.
Това ще е един уикенд през октомври -от 21 до 23.
В петък, на 21, пристигаме и се настаняваме, готвим си, бърборим си и се радваме на въздуха на Родопите.
На 22, в събота, правим кукли. От тези, чорапените. Хем си прекарваме времето чудесно, без да бързаме, хем се научавате как ги правя аз, хем накрая си имате кукла + идея за чуден подарък за всякакви поводи.
На 22 си тръгваме с нежелание и с надежда пак да дойдем.
Това е програмата.
Групата трябва да е поне от 10 човека, и не повече от 16.

Тук е събитието във фейсбук.

За всички малки и големи, които искат да съвтворят своя човек и да му вдъхнат живот, е ателието от 21 до 23 октомви 2016 година.
За записване- kiselchovo@abv.bg
Такса за участие- 130лв. Таксата включва нощувки, храна, кафе и чай неограничено, материали, обучение.