Доста е смущаващо, и вълнуващо. И като награда без повод. Похвала. И да се запознаеш с човек, който се държи така мило, че не можеш да не го харесаш. Може да станем приятелки наистина! Цялото преживяване – срещата, интервюто, докато чаках да го излъчат, и после ехото му – неочаквано силно и топло – всичко това е едно такова… детска радост.
Една малка част от мене вика – голяма работа, все едно телевизор не си виждала; обаче останалите части й отговарят – ма ти луда ли си?! Да, голяма работа е някой да ти даде минути, през които да говориш за нещата, които са важни за теб.
Аз предупредих, че от политика не разбирам; това понякога дори е плюс…
Катя Тодорова и нейните колеги от предаването Панорама ми подариха един чудесен ден, когато дойдоха в Стара Загора за интервюто; с днешния дните станаха два, защото си писах и се чух с приятели, които не бяха се обаждали скоро.
Благодаря ❤

Ето го, да стои за архив в блогчето: Мария от рода на хвърчащите хора