Картички без повод

Картинка

Работата е там, че в Била са пуснали гланцови блокчета, но като се загледаш, разбираш, че те са самозалепящи и не трябва да мажеш лепило. И хоп!

Цветовете не са точно такива, нито на дневна светлина излизат както трябва, нито на нощна (снощи кълцах и лепих до към 12).

 

И все не е симетрично сърцето…



– Купени картички?! Много са скучни! –
скръцват със зъб целофаните звучни.
Тръгват из къщи бонбоните голи:
– Взимай. Даряваме ти станиоли!

Лак на звездички. Прозрачно лепило.
Смешни целувки с червено червило.
Няколко шепи насипен брокат.
Пъстра хартия и късчета плат.
Пликове. Марки. Украси. Адреси.
Там ли сте още? Приятел? Къде си?

Масата, подът – с пайети посипани.
Режа, лепя, с маникюри съсипани.
И химикалчетата на детето.
И все не е симетрично сърцето.
И на елха не прилича елхата.
И постепенно възлиза тъгата.

Ама че глупости. Тъпо е. Стига.
Този дори телефона не вдига.
Втори замина, а трети загина.
– Пак ли детинщини! – казват мнозина.
Тези сърца не задържат броката.
И замъгляват ми се очилата.

Що за наивност – да вярваш все още
в живите мощи на Български пощи…
Кой гледа в пощенската си кутия?
Сипвам си нещо, макар че не пия.
”Приказни празници да ни се случат!
Ти да си здрава! Децата да учат!”

Щастие. Обич. Любов. Приключение.
Ние със тъжното ми настроение
пишем, рисуваме и оцветяваме,
и си припомняме, и си прощаваме.
Празникът светва по цветните листи.
Нека преспим така. Утре ще чистя.

Коледни картички 2019

Картинка

 

Не знам дали ще ми се правят картички в самото навечерие на Коледа, затова реших да се подготвя отрано. Един ден лепих марки на пликове… друг ден преписвах адреси… днес котка, утре диамант, и неусетно направих първите 15-20.

Коледните ми картички за 2018

Картинка

 

Тази година реших да не лепя, да не рисувам, да не бродирам. Реших да бъдат снимчици.
Вече са надписани, украсени, сложени в пликове, адресирани, имат си марки. 
Остава да минат още няколко дни и да стане прилично да ги изпратя. Обичам това време.

 

Картички за без повод

Картинка

 

Много ми се е рисувало! Аз даже не съм подозирала колко много!
Днес това правих. Изтичах само до м-арт за още картончета за картички и с шарените химикали…
Защото на Коледа й обичам картичките, но защо трябва да чакам чак до декември?
Ето малко безобразно лоши снимки. Цветовете не са такива и има златно и сребърно. Някой ден някой като получи картичка, да се изненада.

Коледни картички 2017

Картинка

 

Измислих ги, направих ги, остава да наближи още малко Коледа и да ги изпратя. 

Приличат ми на дюшеците на принцесата, онази с граха. И на измити чинии, оставени да съхнат. И на подаръци и на дворци. А, да, и малко на елхички също 🙂

 

Вървят ли двама

Половината картички така и не стигнаха до получателите си, изпогубиха се по пътя, само лошите им снимки като призраци се мотаят из морната памет на фотоапарата.
Ето например тия два котака сигурно още бродят близки по таз земяааааа…

Портрети на неушитите животни

 

Имам желание например да ушия някое животинче, даже си го представям (което е половината от работата), а усещам, че няма да ми стигнат силите да го довърша. Тогава не правя нищо, просто не започвам.
Напоследък реших да рисувам неушитите животинки. По-хубаво е, много по-забавно, отколкото да не правя нищо, уча се да рисувам, а накрая ще си имам и пощенски картички с рисунчици. Ето такива: