Как се прави мишленце – стъпка по стъпка

Картинка

 

Преди време, преди да излезе книгата „Заекът и неговата мечта“, шиех зайчета и бях направила една поредица от снимки как точно съм намислила да ги изработвам.

Сега реших да покажа правенето на мишките, защото ме попитаха. С видео сигурно ще е по-ясно, но ако нещо не се разбира от снимките, ще поясня 🙂
Последователността от действията е тази, единствено от радост и мерак направих муцунката по-рано, а обикновено си я оставям за накрая, за десерт.
Сигурно има и други начини; този е моят.

Градинарство (как се гледат думи)

 

Взимаш букви. Правиш думи.
Нека място помежду им
има – после там се слага
топла светлина и влага.
Между буквите поникват
живи стръкчета. Надникват.
Всяка дума е саксия.
После се пресаждат тия
думи в редове – направо
вътре в почвата корава
на учудената мисъл.
И ако добре си писал,
думите се вкореняват.
Храбро се раззеленяват.
От филизите наболи
във ума настъпва пролет.
Тръгват сокове потайни.
Пламват цветове незнайни.
И на краските в пожара,
и на ласките в нектара,
като нарове се пукват
думи със зърна от букви.

 

Прекрасно тяло в две стъпки

Целта на настоящия текст е чрез споделянето на личен опит да помогна да всички, повтарям – всички, дами да разкрият безценния дар, който маймуните, Бог или двамата им родители са им дали още с рождението – красиво и удобно тяло, на което да се радват.

Прекрасно Тяло, което ние твърде често измъчваме с диети, прочистване на черния дроб, физкултурни чудеса или… знам ли и аз какво.
И безсмъртна душа, която пък по този повод тормозим с неизпълними намерения за диети, прочистване на черния дроб, физкултурни чудеса или знам ли и аз какво, и в добавка – с чувство за вина, че не сме направили всичките тия гадости (естествено, че не сме ги направили!)
И аз съм мислила и правила какво ли не, докато един хубав ден в центъра на град София ми се даде да открия Прекрасното си (по най-високите съвременни стандарти) Тяло.

Всичко стана така.
Влязох в един магазин за дрехи. Мъничък магазин – честно казано, едва се побрах вътре. Но както и да е. Влязох.

Полу-магазин, полу-джунджурийница, герданчета, играчки, сандък за ровене и откриване на Неща… абе рай.

И ето, стигаме до откриването на Прекрасното ми Тяло.
Разгледах подробно всички дрехи – в такова малко магазинченце това не отне много време, към 45 минути някъде. Имаше много дрехи с дантела, романтични такива. Развълнувах се (сега осъзнавам, че това е било трепет и предчувствие заради предстоящото прозрение)
Накрая се спрях на две дрехи, абсолютно неустоими, и се приготвих да ги пробвам.
1. Жилетка от снежно бяла истинска вълна с качулка, цип и джобове.
2. Ефирна мммм блузчица от тюл, с дантела на ръкавите и от кръста надолу, цвят шампанско, крехка като захаросана паяжина.

Всичко се случи за по-малко от минута.

В началото изглеждаше като разочарование, но то беше само докато се фокусирам.
1. Жилетката ми беше много широка. (Оооо, защо съм толкова слаба!)
2. Блузчицата не можеше да се закопчее. (Оооо, защо имам такива големи цици!)

Момент…
Момент!
Аз съм много слаба и имам големи цици!

Осъзнаването беше освежаващо – като да те издебнат и от оранжева детска кофичка да ти плиснат морска вода на гърба, както си дремеш на плажа.

Хораааа!!! Аз съм слаба, и при това имам гръдна обиколка, която не може да се пренебрегне!
И го постигнах без диети, без упражнения, без да давам пари за химия и да отделям време за физика.
Само премерих две наистина много хубави дрехи.

Реших, че е редно да споделя този опит с вас.
Благодаря за вниманието.

Трикове против тревожност

Преди десетина години осъзнах, че да скучаеш не е необходимост, а просто лош навик, и оттогава не ми е било скучно нито за минута – просто започвам да правя нещо интересно. Пробвах много неща, намерих си любими, сега времето не ми стига за тях – кога да скучая?

Напоследък с нарастваща тежест усещам как се тревожа и това ми трови дните. Поводи винаги има – мои си лични грижи, разни проблеми на близките ми… Като не съм затворен кръг, тревожа се и за бедните, богатите, болните, за познатите и непознатите, за живите и за умрелите… И за растения, животни, местности и космически тела.
Често не мога да спя добре. Най-лошо е, когато се събудя към 2 през нощта и до съмване… какво правя? Ами тревожа се. Не мога да дишам, много е гадно.
Това не е живот! И хората наоколо притеснявам.
Така че искам да спра с това. Измислила съм си разни трикове и хватки за справяне, някои съм прочела, други са ми ги казали приятели, трети съм си изобретила.

Какво правя по въпроса:

1. Алкохол. Тази врата винаги е широко отворена и през нея се минава лесно. Алкохолът променя настроението, лошото е, че понякога го променя към по-лошо. Върши работа, но не става за постоянно. Работя в психиатрия и знам какво говоря. Важи за цялата незаконна химия.

2. Работа. Безделният ум е работилница на дявола. Ако правя нещо интересно, не ми остават свободни ресурси за мислене на глупости. Само че нещото трябва да е наистина много завладяващо. И това има временен ефект – като отпусна ръце, мислите се връщат.

3. Сравнения. Помислям си колко по-зле биха могли да бъдат нещата. Давам примери и си доказвам, че всичко това, което ме мъчи, не е чак толкова лошо. Това не действа много, но понякога стига, за да си поема спокойно въздух един-два пъти.

4. Кое е най-лошото, което може да стане. Обикновено тревогата и страхът са ми едни такива общи и разсеяни. Като ги конкретизирам, виждам, че най-лошото възможно нещо изобщо не е фатално. Например ако закъснея за дадено събитие, то пак ще се състои, макар и без мен, или пък ще започне по-късно. Или ще го отменят или отложат. И?

5 и 6 малко си противоречат на пръв поглед.
5. Мисля само за конкретната следваща стъпка, която трябва да направя. Ако трябва да отида в чужд град и да свърша някаква работа, първо виждам разписанието на влаковете. Видях ли го? Да. После купувам билет. Купих ли го? Да. Ето вече два успеха за нула време, и нищо страшно не стана. Качвам се във влака и пътувам приятно, като върша нещо през цялото време – чета, плета, шия, говоря по телефона, пиша си нещо, спя, ям, пия водичка. Пристигнах ли? Да. И така цялата голяма и страшна задача се превръща в поредица от малки сладки задачки, които се увенчават с успехчета. Супер е!

6. Мисля за нещата общо и в далечина. Много е гадно да си натясно. Ако мислите ти са натясно, притиснати, потни, омачкани целите, как ще могат да се разгърнат, да поемат дъх и смело да те поведат? По-добре е да мисля едро и ведро, от високо и от далеч. Това го тренирам още.

7. Определям си специално време за тревожене. Да речем от 8 до 8,30. Сядам и започвам да се тревожа целенасочено и интензивно, наситено, с подробности и украшения. Като се натревожа хубаво на една тема, подхващам следващата. Ама бързам, защото времето ще ми свърши. Или пък се тревожа тематично, само за едно нещо. Ако ми стане скучно, не спирам! През другото време ако ми дойде тревожна мисъл, отлагам я за когато й е часът. А от интензивното мислене някой път ми хрумва какво да направя.

8. Чета интересни книги. Не висока литература и не някакви претенциозни разсъждения. От такива почти бях отказала четмото. Намирам си увлекателен роман и като съчувствам на героите или се веселя с тях, забравям, че съм се тревожила.

9. Информирам се за нещата, които ме тревожат. Ако се страхувам от реакцията или отношението на някой друг човек, просто му се обаждам и направо го питам какво смята. Тука дозата прави отровата – когато щяха да ме оперират, толкова статии от областта прочетох, че щях да умра от страх и погнуса. Чак пък в такива подробности не ми трябваше да знам. Ухххх, имаше и снимки!!!

10. Мисля си за хубави работи. Като бяхме малки, татко ни казваше преди да заспим, да си мислим за зайчета и за юрдечета. Да, вършат работа.

11. Общоукрепващи. Секс – помага за всичко. Да се яде вкусна храна и повече зеленчуци и плодове, ярки на цвят. Повече движение. Да се гледат красиви неща. Да си гушнеш детето. Да си купиш нещо не съвсем необходимо, ама пък хубаво.

12. …?