Снимки от Казанлък + защото съм разсеяна…

Казанлък, още се усмихвам.
Удивително е, чудно-видимо и ясно.
Където крещят на децата, и децата крещят.
Сто деца, които едва се сдържат да не се разкрещят, дори и да успеят да се сдържат – това предизвиква главоболие. Вижда се и се усеща. Смисълът панически си събира багажа и скача през прозореца, за да се спаси, а аз се питам – как попаднах тук и защо говоря тези безсмислени неща, и изобщо какво правя с живота си…
А на друго място на децата им се говори благо и спокойно. И ето ти сто деца, които са мили и любопитни, не се притесняват да разговарят и да задават въпроси, усмихнати са. Идват да ми кажат нещо, но се засрамват и вместо това ме гушват, а може ли автограф, не си тръгват, смисълът и той.
Имам снимки, взех ги от ТУК.
А на трето място, бях на среща на „Искра“ 4 и видях верни приятели, малко си поревах, повечко се посмяхме.
Обичам.

 

Щях да казвам следното:
Надписах една книга погрешно. Училището се казва ОУ „Свети Паисий Хилендарски“, пък аз взех, че написах:

На читателите на библиотеката при СУ „Свети Климент Охридски“ с пожелание да бъдат весели, здрави и много щастливи!

Сега търся училище СУ „Свети Климент Охридски“, за да му изпратя един брой от „Патилата на метлата“ – тя си го избра, няма да й троша хатъра.
Някой?

Послепис:
Книгата си намери училище, в понеделник ще я изпратя! 🙂

На 18 април в Казанлък

Пролетта е време за път, а пък аз нямам много-много възможност да пътувам напоследък – затова намерих соломоновско решение:
Ще пътувам, но съвсем наблизичко.
На 18, в сряда, ще отида в Казанлък. Там се чувствам добре като у дома си.
По покана от Детски отдел на библиотеката, ще имам срещи в две училища – в ОУ „Георги Кирков“ и после в ОУ „Свети Паисий Хилендарски“.

А пък вечерта от 17,30 ще направим едно весело представяне на „Как спрях да крада“ в галерията на „Искра“ №4.

Това, разбира се, е част от Маратона на четенето. 
Какъв радостен пролетен живот!

За тази вечер в Казанлък

Картинка

Пристигнах в града уморена като куче. Спах по целия път в Гижо, чудната жълта кола на Гинка Ангелова. През сън чувах как със Савина Кулова си говорят за опера. В музея на Чудомир. Едно от най-специалните места, на които съм имала възможност да бъда. Залата затоплена, в коридора ледено студено, на двора – топла пролет. Репетиция. Изложба на Мара Чорбаджийска, влюбих се.
Мъничка разходка сама. Всички лица – ведри и смътно познати. Има Общински цветен пазар. Всички улици като цветен пазар. Нито едно цъфнало дърво, но през цялото време – силно чувство, че дърветата ме следят с присмехулен поглед и ми кроят шапка, просто решават в кой момент да цъфнат всичките едновременно.
Половин час преди концерта – публика. Приятели. Женя, Румен, Дора, Диана, Давид, Катя, Иван, всички. Категорично познавам поне половината от хората, макар че не мога навреме да се сетя за имената. Има микрофон, няма микрофон. Хоп, има. Веселин Стоянов. Музика.
Пак съм уморена като куче, но сърцето ми е топло и пълно с хубаво.
Всичко, което намерих във фотоапарата си, където ме има, е благодарение на Диди Рамналиева.

Камерен концерт в Казанлък на 7 март

 

Ура, пак ще бъда в Казанлък!

Заедно с дуо „Капричио“ – Савина Кулова (пиано) и Гинка Ангелова (цигулка)
ще представим камерен концерт със салонна музика и любовни стихотворения, защото музиката е любов.

на 7 март от 17,30 часа
в литературно-художествен музей „Чудомир“

В програмата: музикални пиеси от Лудвиг ван Бетовен, Едуардо ди Капуа, Коул Портър, Франческо Паоло Тости, Камий Сен-Санс, Ернесто де Куртис, Енрико Тозели, Франц Лехар.

Вход свободен!

 

 

Чисти стихотворения в Казанлък на 19.03

В четвъртък ще бъда в хубавия Казанлък. Това е градът на Румен Денев и на Женя Димова, това е градът на Веско Стоянов.

В Казанлък, там, на ъгъла срещу музея, има едно магазинче за украшения и джунджурии, това е главната жила за полускъпоценни камъни, които усърдно си трупам през годините.

Като си помисля за Казанлък, огладнявам.

Там, със сдружение „Бъдеще за децата с увреждания“, направихме една хубава пиеса – „Котето, което спаси света“. Историята беше такава – всички супер-герои от филмите и приказките се събират веднъж месечно на един покрив, за да си разкажат кой какво добро е направил. Но се оказва, че всички злини са победени, всички добрини са сторени и Снежанка мисли за маникюра си, Конан Варварина – какво да си хапне, Зоро иска да спи… Случайно едно коте чува разговора им и се изплашва – какво става тук? Всички герои заспиват дълбоко и непоклатимо.

Тогава на техния покрив идва Скуката и казва на котето – не се мъчи да ги събудиш, излишно е. Вирусът на скуката се намира в праха, който се трупа по непрочетените книги, и целият свят е заразен. Всичко живо ще заспи и Скуката ще завладее света.
Обаче тогава котето успява да я победи!

Такива работи в Казанлък 🙂

Е, там ще бъда в четвъртък, на 19 март от 18,30 часа в арт-клуб „Агарта“, по покана на приятели, които още не познавам, но нямам търпение да видя. ❤

На 17 май – среща в Казанлък!

На 17 май от 18 часа в Литературно-художествен музей „Чудомир“!

Свързвам Казанлък с хубави и вълнуващи преживявания. Имам награда от конкурса „Магията Любов”. Работила съм по два проекта с казанлъшкото сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”. Гостували сме и с театъра от Раднево. Тук живеят мои любими приятели. За мен ще бъде чест да представя стиховете си пред четящите хора в град Казанлък, и то точно в навечерието на 24 май.