Мечо се събуди

 

Отвори очи и пак ги затвори. Сънищата му още продължаваха, но вече бяха разпокъсани. Парчетата сън му заприличаха на детски дрешки, простряни да съхнат, и силен вятър ги подмяташе, усукваше ги около въжето, мънички сини ританки ритаха с крачоли и елечетата…

Мечо отвори очи и пак се събуди.
Помисли си, че ако седне в леглото, ще му се завие свят. Беше гладен. Премести се до самия край на леглото, после още малко и тупна по дупе на пода, като повлече всички завивки със себе си. Дори не се чу туп! Даже беше удобно, и малко по-хладно. Свежест.
Мечо се търкулна по корем и се надигна – предна лява, предна дясна, ляво коляно, вирваме дупе, десен крак, оп! Стана и седна на леглото.
Поколеба се дали да не си легне пак за малко, защото беше задъхан, но реши на не отстъпва завоюваното до тук и стана.
Краката му малко се огъваха. Завъртя крана на чешмата в кухнята и водата потече кална. Природата идва в моя дом по тръбите, за да ми каже здравей – помисли си той. Остави водата да тече и се запъти към банята.
Пусна ламата и огледалото проблясна остро право в очите му.
Мечо примижа и така, със стиснати клепачи, се приближи към огледалото. После предпазливо ги отвори и погледна право напред.
Мечо! Същичкият!
– Здравей, Мечо! – каза Мечо на себе си. – Добро утро! Добре ли си поспа?