Тази сутрин Свежа се обади да предупреди, че се задава буря. Истинска буря, дори си има собствено име, а нищо чудно – и лична карта, защото идва от Германия и все някак трябва да мине през границите.
Внезапни пориви на вятъра, това се очакваше.
Ние с Дали се метнахме към магазина и си купихме шоколад, домати, бирички и други стоки от първа необходимост и чевръсто се прибрахме. Затворихме прозорците и зачакахме бедствие. Аз даже поспах два часа в очакване.
Вятърът омете облаците и е слънчево, чак сияйно. Към момента не се забелязват крави в небето.
И изведнъж така се притесних, чак ми стана малко лошо.
Оня ден, на път за книжарницата, влязох в един голям магазин за играчки. И там
защо съм такава бе
и там видях най-сладкия плюшен тъпчо с най-тъжния поглед на света, облечен в зелена пижама, която изобщо не му е по мярка. Самата трогателност. С пет пъти намалявана цена, а още в магазина (това обяснява погледа).
Ама си викам, стига, не давай пари за глупости (извинявай, Тъпчо). Нали ще си купиш моливи днес, и акварелна хартия, и гума за триене, стига ти толкова разкош за един ден.
Ще си купиш Тъпчо утре.
Ами ако някой ме изпревари!??
И го скрих зад едни други играчки.
И се въздържах до днес.
А днес има буря и вятърът става все по-силен, не бива да излизам, а Тъпчо Клетий е забучен зад едни тъпи динозаври и…
Утре първата ми работа ще бъде да го прибера на сигурно място.