Има мили хубави стихотворения, които ти носят букет от макове и лайка.
Има чудесни, красиви стихотворения, които внимателно пристъпват със саксия с живо цвете в нея.
Стихотворенията на Златна Костова не носят цветя – те самите са цветя.

Думите на Златна не са кофраж за мислите и чувствата, думите й са мисли и чувства.
Внимателно носени, отглеждани думи, думи-полъх, люляни и галени като деца.
„Отмъстителна поезия” е нежна книга, която облъхва сърцето.
Много ми е хубаво, че си я имам моя, за мене си, подарък от Ваня.
Сигурно всички питат Златна защо книгата й се казва така. Особено ако не са я прочели. Аз я прочетох и също не знам отговора, но заглавието ми харесва. Книгата ме впечатлява със свободата, с която признава и приема чувства, за които са ни учили, че е срамота да изпитваме. Отмъстителност, ревност, разочарование, желание някой да бъде само твой, желание да принадлежиш. Толкова фино и изящно изказани, както би могъл да ги изрази само много нежен и много, много смел човек.

Тя е книга за любовта, най-много за нея. За различните й имена и превръщания. Може да е луна, може да е поезия. Може да е камък върху камък, или да не остане камък до камък, и пак любовта да се усеща и да свързва нещата от света, да го прави цялостен, цял и обитаем.

Ваня ми каза, че е важно стихосбирката да се чете последователно, от началото до края. Прочетох я така и се опитах да отгатна нейните мисли, но не успях да открия скритата картинка. И после четох стихотворенията пак, но както аз си знам, всяко поотделно за себе си, където отворя, и на всяко се радвах. Любов, радост, тъга, наслада.

Златна пък казва: „С тази книга отмъщавам на истината за болките и раните, които нанася, и избирам да остана от другата страна – от страната на красивите лъжи.”
Според мен го казва заради удоволствието от противоречието. Книгата й е убежище, лазарет с милосърдни думи, галерия с картини, градина с цветя, всичко, което си помислите – и нито един лъжлив звук, нито една фалшива нота, а истината, истината само.

Дали съм
за някого ангел,
появил се в живота му,
за да му покаже стъпките,

както моите ангели
идват в живота ми –
неочаквано и необяснимо,
когато най ми се танцува –
хващат ме за ръката
и ме повеждат…

Дали не съм
наказание за някого –
за някой нищо неподозиращ –
в чийто живот
само привидно съм
добре дошла?

Кратка раздяла

Разделихме се в един.

Цял следобед
притихналата ми стая
диша равномерно
със зелените си пердета
и те сънува.

Архетип

Първите за сезона череши.

Според поверието
трябва да си пожелая нещо.

Така направих миналия юни,
когато се запознахме
и си разделихме най-ранната зряла кайсия
в двора на Дряновския манастир.

И преди две години,
когато разчупихме наполовина
първата за сезона смокиня,
а после дълго се целувахме
пред палатката на морския бряг.

И на студентската бригада,
където заедно брахме и опитвахме
най-ранните ягоди.

И както преди много години,
когато като дете
изядох първия тъмно-червен грозд,
който ти беше нарисувал.

Така правя и сега.
Пожелавам си
теб.