Запис от срещата в София

Аз съм подивяла през последните месеци и се притеснявах много преди тази среща, ще речеш че е за първи път.
То наистина е за първи път, защото не може да се повтори – мястото, хората, светлината, хрумванията. Даже грешките всеки път са нови, а ако се повтарят, са по-големи.
И толкова се притеснявах, че притеснението ми „как ще мине какво ще стане ами ако се изложа“ продължи и много след като срещата вече беше минала. И още е някъде тук, защото не мога да събера смелост да изгледам видеото.
Оставям го тук, ако някой е искал да дойде, но не е успял; а също и за мен, но след време.
Само да кажа, че във Фокс буук кафе се чувствах удобно; приета и обичана. И че в Жанет 45 съм като у дома си, с чувството, че книгите ми са в добри ръце.
И благодаря, че бяхме заедно с всички, които дойдоха!

Книга за нас

„Книга за нас“ вече се печата.
Това е стихосбирка. Издава я ИК „Жанет 45“.
Редактор е Марин Бодаков. Той написа предговора на книгата.
Коректор е Станислава Станоева.
Корицата, в която съм влюбена, е от Христо Гочев.
На задната корица има снимка, която ми направи Татяна Чохаджиева, и думи от Веселина Седларска, Ина Иванова и Нева Мичева.
Всички тези хора стоят зад гърба ми и аз се чувствам смела да тръгна с книгата към вас.
Представям си, че когато прочетете заглавието или го произнесете, тя ще стане и ваша книга и ще усетим, че ние сме ние.

Книгата ще излезе около Нова година; или ще завърша годината с нея, или ще започна следващата. Всякак е хубаво.
Казах ви едната си тайна, остана ми още една.

Обичам.

Понякога, от страх да не се натрапваме, спестяваме на хората около нас милите мисли и думи, които имаме за тях.

Понякога, за да не нарушим работната етика, не казваме на колегите си колко важно за нас лично е тяхното присъствие, че точно те са пред очите ни и че като се усмихнат, работата ни олеква и става радост.

Понякога не можем да забравим как са ни разбирали криво.
Направиш нещо мило и те приемат или за идиот, или за глупак, или решават, че имаш сексуални претенции.

И какво, да се откажем ли?!

Аз мога да си бъда аз и да правя своите неща навсякъде. Ако не бяхте вие, кое би ме задържало да не напусна всяка работа на света? В работата, както в любовта, оставаме там, където желае сърцето ни.

Понякога, от страх да не се натрапваме, спестяваме най-хубавото. И понякога го губим.

🙂