Направих малко лично езиковедско откритие, докато пътувах в автобуса към Русе вчера.
От мъжете се очаква да бъдат големи: да имат големи мускули, големи планове, големи постижения, да бъдат големи във всяка област и всяко отношение.
Светът изисква това от тях. Момичетата го изискват от момчетата (всички сме харесвали батковци, нали?), жените го изискват от мъжете, а и те самите имат такъв стремеж.
Можем да го признаем или не, но категорично е така. Повод и потвърждение на това разсъждение открих в самия език. Очевидно е:
Умалителната форма на съществителните имена от женски род не променя рода им: роза – розичка, сестра – сестрица, жена – женичка.
Отнемеш ли от големината на кое да е било мъжко нещо, то веднага губи своята мъжественост. Умалиш ли ги, съществителните имена губят мъжкия си род и преминават в среден: прозорец – прозорче, слон – слонче, мъж – мъжленце.
Ако ще е мъж, голям да е.
Мария Донева 